Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Да, господин полковник — отговори младежът и слезе.
Хашеми го наблюдаваше как изчезва сред тълпата.
— Бих пийнал едно голямо уиски със сода. Карай още малко, Робърт.
— Разбира се. — Армстронг натисна съединителя и доловил нещо, хвърли поглед към Хашеми.
— Някакъв проблем?
— Много са — Хашеми изучаваше колите и пешеходците с напрегнато изражение. — Не знам още колко време ще ни разрешават да действаме, докога ще сме в безопасност и на кого да се доверяваме.
— Че това ново ли е за теб? — засмя се тъжно Армстронг. — Това си е рискът на професията — допълни той. Добре си беше научил урока в продължение на единадесет годишната си служба като съветник във Вътрешно разузнаване, а преди това двадесет години в полицията в Хонконг.
— Искаш ли да присъстваш на разпита на Язернов, Робърт?
— Да, ако не преча.
— Какво иска от него МИ–6?
— Аз съм бивш служител на Централния разузнавателен департамент, отдел „Специални операции“, и при вас съм с частен договор, за да ви помогна да изградите еквивалентна служба, не си ли спомняш?
— Спомням си много добре. Два петгодишни договора, като последният с готовност беше удължен до миналата година, когато трябваше да се пенсионираш. Страхотен шанс — Армстронг говореше с отвращение. — Хомейни и иранското правителство ще ми изплащат пенсия! Страхотен шанс. — Напоследък често му минаваше през ума, че цялата му служба в Иран е отишла на вятъра, а и с девалвацията на хонконгския долар — беше се оттеглил оттам през 1966 година — действителната му пенсия щеше да е мизерия. — Ега ти пенсията!
Тъмните очи на иранеца станаха студени.
— Робърт, какво иска МИ–6 от този негодник?
Армстронг се намръщи. Нещо никак не беше наред тази вечер. Младият Киаби не трябваше да се измъкне от мрежата, а Хашеми беше притеснен като начинаещ агент при първото си прехвърляне в страната на врага.
— Доколкото знам — нищо. Аз се интересувам от него. Моя милост — отговори той простичко.
— Защо?
„Твърде дълга история — помисли си Армстронг. — Дали трябва да ти казвам, че Димитрий Язернов е кодовото име на Фьодор Ракши, руския ислямски марксист, когото от месеци се опитвате да хванете? Дали да ти кажа коя е действителната причина, поради която ми беше заповядано да ви помогна да го хванете тази вечер? Случайно МИ–6 откриха чрез един невъзвращенец, че истинското му име е Игор Мжитрик, син на Пьотър Олег Мжитрик, който през годините, прекарани от мен в Хонконг, беше известен като Григорий Суслов, много важен шпионин, когото отдавна мислехме за мъртъв.
Не, на нас не ни трябва Язернов, ние искаме — аз искам — да пипнем бащата, за когото се предполага, че живее някъде на север от границата, на един хвърлей. О, Господи, дано да е жив и да е на един хвърлей, защото бихме дали мило и драго да го разпитаме този мръсник с всички възможни средства — бивш шеф на разузнаването в Далечния изток, старши преподавател по разузнаване във Владивостокския университет, висш партиен член и Бог знае какво още оттогава насам!“
— Аз мисля — ние мислим, че Язернов е много по-важен от връзката на Туде със студентите. Той е абсолютен двойник на вашия кюрдски дисидент Али Бин Хасан Каракосе.
— Искаш да кажеш, че това е той?
— Да.
— Не е възможно.
Армстронг сви рамене. Беше му подхвърлил кокала — ако той не желаеше да го захапе, това си беше негов проблем. Уличното движение се беше задръстило, всички натискаха клаксоните и ругаеха. Едрият мъж запуши ушите си и смачка цигарата иранско производство.
Хашеми се намръщи.
— Вие защо се интересувате от Каракосе и кюрдите — ако това, което казваш, е вярно?
— Кюрдите завземат всички граници. Съветски, иракски, турски и ирански — поясни той. — Цялото кюрдско национално движение е твърде чувствително и лесно може да се експлоатира от руснаците, което би имало сериозни последствия из цяла Мала Азия. Естествено е, че сме заинтересовани.
Полковникът се загледа през прозореца, потънал в мислите си. Валеше слаб сняг. Един мотоциклетист профуча и остърга колата отстрани. За учудване на Армстронг Хашеми, който обикновено се владееше, разгневено свали прозореца и наруга младежа и цялото му поколение. С мрачен вид изгаси цигарата си.
— Свали ме тук, Робърт. Ще започнем с Язернов в полунощ. Очакваме те. — Той понечи да отвори вратата.