Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
Киаби побледня.
— Тогава оставете го на мен. Искам да се разправя с него.
— Би трябвало да го направят професионалистите. Ще уредя…
— Не, моля ти се. Трябва да отмъстя.
Ракоци се престори, че мисли по въпроса, и прикри задоволството си. Хусаин Ковиси трябваше да бъде ликвидиран.
— След няколко дни ще уредя с теб да замине една група с оръжие и кола.
— Благодаря ти. На мен ми трябва само това — Киаби извади с трепереща ръка един джобен нож. — Това, малко бодлива тел, час-два време и ще види как синът отмъщава за баща си.
— Добре. А сега по въпроса за демонстрацията на жените. Окончателно е определена за след три дни. Ка… — Той млъкна ужасен, рязко скочи към страничната стена и дръпна един едва забележим възел. Част от стената се отвори в проход към тъмното пожарно стълбище.
— Хайде — заповяда той и се втурна да се спасява, последван панически от Киаби. Входната врата се събори, отскубната от пантите, двамата мъже, които я бяха блъснали с рамене, едва не се строполиха в стаята, по петите им прииждаха и други. Всичките бяха иранци, носеха зелени превръзки и атакуваха в движение с насочени оръжия.
Ракоци хукна надолу през три стъпала, препъна се и залитна, побягна по тъмната улица сред тълпите, но попадна в клопката и го хванаха. Ибрахим Киаби, без да му мисли много-много, сви рязко, прелетя през платното, хлътна в една препълнена с народ уличка и потъна в тъмнината.
От старата кола, паркирана до тротоара срещу страничния изход, Робърт Армстронг видя как хората му хванаха Ракоци, а Киаби се измъкна. Преди минувачите да разберат какво става, набутаха заловения в една камионетка. Двама от Зелените ленти закрачиха към Армстронг. Бяха по-добре облечени от останалите, маузерите и на двамата бяха в кобури? Хората бързо им правеха път и се обръщаха настрани, за да не си навлекат беля. Двамата се качиха в колата на Армстронг, той натисна съединителя и потегли, останалите се смесиха с пешеходците.
След няколко секунди Робърт Армстронг се сля с претовареното в този час улично движение. Двамата мъже смъкнаха зелените си ленти и ги прибраха в джобовете си.
— Извинявай, че изтървахме младото копеле, Робърт — по-възрастният говореше английски с американски акцент. Беше гладко избръснат, петдесетина годишен. Казваше се Хашеми Фазир, полковник, заместник-началник на Вътрешно разузнаване, обучен в САЩ и САВАК преди образуването на отделна тайна служба.
— Не се безпокой, Хашеми — отговори Армстронг.
По-младият се обади от задната седалка:
— Киаби го имаме сниман на филм по време на бунта при посолството, ага. А също и в университета. — Той беше на двадесетина години, с пищни мустаци и жестоки устни. — Утре ще го пипнем.
— Сега, когато е хукнал да се спасява, не бих го преследвал, ако бях на ваше място, лейтенанте — предупреди Армстронг. Шофираше внимателно. — Щом вече е засечен, просто го проследете и той ще ви заведе при някоя по-едра риба. Нали вече ви доведе при Димитрий Язернов.
— Да, да, прав сте — засмяха се останалите.
— А Язернов ще ни открие най-различни интересни хора и места.
Хашеми запали цигара и предложи и на тях.
— Робърт?
— Благодаря. — Армстронг дръпна от цигарата и направи гримаса. — Боже мой, Хашеми, това са ужасни цигари, ще те пратят в гроба.
— Ако такава е волята на Аллах. Хашеми започна да рецитира на фарси:
— Цигарите ще те убият, не виното — сухо каза Армстронг, усетил напевността на красивите персийски строфи.
— Полковникът цитираше „Рубаят“ на Омар Хаям — обади се услужливо на английски младежът от задната седалка. — Смисълът е, че…
— Той знае какъв е смисълът, Мохамед — прекъсна го Хашеми. — Господин Армстронг говори перфектен фарси — има още какво да учиш. — Той дръпна от цигарата си, наблюдавайки трафика. — Робърт, би ли спрял за секунда?
Колата спря и Хашеми нареди:
— Мохамед, върни се в щаба и ме чакай там. Направи така, че никой, ама абсолютно никой, да не се добере до Язернов преди мен. Кажи на групата да подсигури всичко. Искам да започна в полунощ.