Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
Локхарт го погледна.
— Искам да си помисля за предложението ти, Мак. Все пак благодаря ти. — Той слезе от колата. — Ще дойда точно след зазоряване — не пускай Жан-Люк без мен. Тогава ще можем да вземем решение, окей?
— Да. — Макайвър гледаше как приятелят му почука със старинното чукче. И двамата чакаха, на Локхарт му се виеше свят от напрежение — подготвяше се за срещата със семейството, което щеше да го заобиколи, за сълзите и въпросите; а всъщност искаше единствено да я грабне и да я занесе в тяхната част на жилището, да я прегърне, да се почувствува в безопасност и всичките кошмари да изчезнат. Продължаваха да чакат пред вратата. Той почука отново, този път по-силно. Пак чакане. Макайвър спря двигателя, за да пести гориво. Тишината правеше чакането още по-мъчително.
Снежинките започнаха да се натрупват по предното стъкло на колата. Минаваха хора като призраци, подозрителни и враждебни. Чуха се приглушени стъпки и зарешетеното прозорче се открехна. Очите, които се взряха в Локхарт, бяха студени и враждебни. Той не можа да разпознае лицето — виждаше само малка част от него.
— Аз съм, господин Локхарт — започна той на фарси, като се опитваше гласът му да звучи естествено. Съпругата ми, госпожа Шаразад, е тук.
Очите се взряха още повече — човекът искаше да види дали е сам, или е с някого, огледаха колата зад него и Макайвър на шофьорското място.
— Изчакайте малко, ага.
Прозорчето се затвори. Отново безкрайно чакане и потропване с крака, за да се стопли. Том изчака известно време, после потропа с чукчето, искаше му се да разбие вратата, но знаеше, че не бива. Отново се чуха стъпки. Прозорчето пак се отвори. Този път очите и лицето бяха други.
— Как се казвате, ага?
На Локхарт му се прииска да кресне, но не го направи.
— Аз съм ага пилот Томас Локхарт, съпруг на Шаразад. Отвори вратата. Студено е, уморен съм и съм дошъл за жена си.
Прозорчето безшумно се затвори. След минута напрегнато чакане за негово облекчение ключалките и резетата най-сетне щракнаха и вратата широко се отвори. Слугата вдигна високо газената лампа. Зад него се виждаше ограденият с висок зид двор, а по средата — великолепен фонтан, дървета и цветя, покрити за през зимата. В дъното имаше друга врата, обкована с желязо. Беше отворена и той видя жена си в светлината на лампата. Втурна се напред и Шаразад се озова в прегръдките му разплакана и захълца.
Пътната врата се затръшна и ключалките й щракнаха.
— Почакай! — извика той на прислужника, досетил се за Макайвър. В този момент чу включването на двигателя и колата потегли.
— Какво има, ага? — попита слугата.
— Нищо — отвърна той и помогна на Шаразад да се прибере в къщата на топло. Когато я видя на светло, радостта му се изпари. Усети в стомаха си буца лед. Лицето й беше подпухнало и мръсно, косата — разпусната и мръсна; Шаразад гледаше с празен поглед, дрехите й бяха измачкани.
— Боже мой… — измърмори той, но тя не реагира, беше се вкопчила в него със замъглено съзнание, в стенанията й се долавяха думи на фарси и английски, по бузите й се стичаха сълзи.
— Всичко е наред, Шаразад, всичко е наред вече… — занарежда той. Опитваше се да я успокои, но тя продължаваше да бърбори монотонно и несвързано.
— Шаразад, Шаразад, скъпа, аз съм тук… Всичко е наред… — Той спря. Все едно че нищо не беше казал. Изведнъж се вцепени при мисълта, че тя си е загубила разсъдъка. Започна леко да я раздрусва, но и това нямаше никакъв ефект. И тогава забеляза стария слуга на стълбището — той чакаше да получи нареждания.
— Къде е… къде е нейно височество Бакраван? — попита Том. Шаразад здраво го беше прегърнала за врата.
— В покоите си, ага.
— Моля те, кажи й, че съм тук… и че бих желал да я видя.
— О, ага, тя не иска да вижда никого. Абсолютно никого. Такава е волята на Аллах. От него ден не е виждала никого.
В очите на стареца проблеснаха сълзи.
— Ваше превъзходителство отсъстваше, вероятно вие не знаете, че негово пре…
— Научих. Да, казаха ми.
— Иншаллах, ага, иншаллах. Че какви престъпления е извършил господарят?
— Иншаллах. Моля те, кажи на нейно височество… Шаразад, престани! Хайде скъпа — заговори той на английски, защото стенанията й го влудяваха. — Престани! — След това се обърна на фарси към стария слуга: — Моля те да помолиш нейно височество да ме приеме.