Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Аз съм… аз съм самотно дърво сред бурята. Сега вече ние с Шаразад нямаме нищо, нищичко. — Той се разсмя, обаче това беше лош смях. Макайвър виждаше, че Том душевно е сломен.
— Вярно е, че сградата, апартаментът и всичко в него бяха на Яред, макар и отчасти и на Шаразад, като зестра… Да тръгваме, а, Мак?
— Първо да се обадя на Фреди. Защото…
— О, да, ама разбира се! Извинявай. Толкова съм разтревожен, че просто не мога да разсъждавам.
Макайвър довърши питието си и отиде при радиостанцията. Загледа се в нея.
— Том — тъжно попита той, — какво да направим със Загрос?
Том Локхарт се поколеба.
— Бих могъл да заведа там Шаразад.
— Твърде е опасно, момко. Извинявай, ама така си е.
Макайвър забеляза как Локхарт се стегна. Въздъхна. Почувствува се много остарял.
— Ако Шаразад е добре, утре ще тръгна с Жан-Люк и ще се оправим със Загрос, а тя със следващия полет заминава за Ал Шаргаз — каза Локхарт. — Зависи какво ще намерим в Загрос… ако трябва да закриваме базата, ще натоварим на ферибота всичките сондажни тръби и ще ги изпратим за Шираз, за да ги откарат с редовните полети — тяхната компания ще им каже къде трябва да ги изпратят, а ние ще преместим всичко в Ковис — хеликоптерите, резервните части и персонала. Окей?
— Да. Междувременно първото нещо, което ще направя утре сутринта, ще бъде да отида в министерството, за да видя дали мога да уредя нещата.
Макайвър включи бутона за предаване.
— Ковис, тук централа. Чувате ли ме?
Отговорът дойде почти веднага:
— Централа, тук Ковис, капитан Еър, слушам ви, питан Макайвър.
— Първо, относно Загрос Три: предайте на капитан Гавалан, че капитаните Локхарт и Сесон ще пристигнат при вас утре около обяд с инструкции. Вие подгответе план, за да изпълним нарежданията на комитета.
„Мръсни, гадни педерасти“ — помисли си той и продължи на глас:
— Управителят на базата на „Иран Ойл“ в Загрос да напомни на комитета, че аятолах Хомейни и правителството са издали изрична заповед за нормализиране на нефтодобива. Затварянето на базата в Загрос сериозно ще наруши производството в този район. Информирайте капитан Гавалан, че двамата с министър Киа лично ще се заемем с този въпрос. Господин Киа преди час лично потвърди заповедта на правителството и ми връчи писмени разрешения да изтеглям и подменям екипажите с нашия 125, докато…
— Боже мой, Мак, това е страхотна новина — неволно възкликна Еър.
— Да… с нашия собствен 125 до възстановяването на редовните полети. Нови екипажи и машини за обслужването на цялата допълнителна дейност и договорите на „Гърни“, които правителството иска да изпълняваме, затова не мога да проумея действията на местния комитет. Разбрахте ли ме, капитан Еър?
— Тъй вярно. Съобщението е прието.
— Върна ли се вече капитан Старк?
Дълга пауза. После се чу:
— Не, централа.
Гласът на Макайвър стана още по-студен.
— Веднага ми се обадете, щом дойде. Капитан Еър, това, което ще ви кажа, трябва да остане само между нас: ако той има проблеми, независимо от какъв характер, и не се върне в базата до зазоряване, ще прибера в хангарите всичките ни хеликоптери в Иран, ще преустановим всички наши дейности в Иран и ще заповядам евакуация на персонала ни от тази страна.
— Добре, Мак — отговори тихо Петикин.
Макайвър беше твърде напрегнат и не го чу.
— Ковис, разбрахте ли ме? Последва тишина, след това се чу:
— Да.
— А вие — добави Макайвър, развивайки внезапно хрумналата му мисъл, — информирайте майор Чангиз и новоизпечения началник от мое име, че ви заповядвам да спрете всички дейности, включително КАЗЕВАК, до завръщането на Старк в базата. Разбрахте ли ме?
Последва тишина, след това се чу:
— Да, прието. Съобщението ще бъде предадено незабавно.
— Добре. Но само сведението за базата. Останалото е поверителна информация до сутринта. — Усмихна се мрачно и добави: — Ще правя инспекционна обиколка веднага щом се върне 125, затова гарантирайте редовността на всички документи. Нещо друго?
— Не, сър. Засега няма. Ще ви чакаме и ще държим радиостанцията включена както обикновено.
— Централа — край на разговора.
— Това ще свърши работа, Мак — обади се Петикин. — Ще им бръкне в мозъка.