Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— А вещите на жена ми?
— Също и нейните. Естествено. Лични принадлежности. Казах ви, че ние не сме крадци.
— С… колко време разполагам?
— До утре, пет часа следобед.
— Не е достатъчно. Не може ли до вдругиден?
— До утре, пет часа следобед. Искате ли да хапнете нещо?
— Не, не, благодаря ви.
— Тогава довиждане, ага, но първо ми дайте ключовете си.
Локхарт почервеня, после се овладя. Извади ключовете си и другият, който беше по-близо до него, ги взе.
— Споменахте за особено важни персони. Какви са те?
— Особено важни персони, ага. Това е принадлежало на враг на държавата, а сега е нейна собственост, предназначена за тези, които тя намери за добре. Не се правете, че не разбирате.
Локхарт го погледна, след това погледна другия, после пак Тимур. Усети, че умората го потиска, безпомощността му също.
— Ами… преди да тръгна, искам да се преоблека и избръсна. Може ли?
Тимур се позамисли и отговори:
— Да. Хасан, върви с него.
Локхарт излезе от стаята, изпълнен с омраза към Тимур и останалите, към всичко, което ставаше. Хасан го последва. Той мина по коридора и влезе право в стаята си. Нищо не беше взето, макар че всички шкафове бяха отворени, а чекмеджетата — извадени. Миришеше на тютюнев дим. Нямаше никакви признаци за внезапно напускане или насилие. Леглото не беше оправено. „Овладей се и направи план на действията си. Не мога. Добре, тогава вземи един душ, избръсни се, преоблечи се и върви при Мак, той живее наблизо, дотам можеш да стигнеш пеша, и той ще ти помогне, ще ти даде пари назаем и кола и ще я намериш в семейната й къща — и спри да мислиш за Яред, просто спри!“
Близо до университета: 8,10 вечерта.
Ракоци премести петромаксовата лампа по-близо до купчината документи, дневници, папки и книжа, които беше откраднал от сейфа на последната площадка на стълбището на американското посолство, и продължи да ги сортира. Беше сам в една малка стая под наем — една от многото в лабиринта от помещения, предназначени най-вече за студенти, която Фармад, студентският ръководител на Туде, убит в нощта на метежа, беше наел за него. Стаята беше неприветлива, без отопление, имаше само едно легло, паянтова маса, стол и едно малко прозорче. Стъклото беше счупено и отчасти закрито с картон.
Той се изсмя на висок глас. Толкова много беше постигнато, и то на такава ниска цена. Отлична стратегия. Прикриващият бунт беше идеално инсцениран пред портата на посолството. След това последва внезапна стрелба от отсрещните покриви, с което се създаде паника; после бързо разбиване на входната врата, превземане на караулното помещение — в него имаше морски пехотинци, въоръжени само с револвери, те вдигаха ръце и всичкото това отне точно толкова време, колкото беше необходимо на поддръжниците на Хомейни да могат да пристигнат и да потушат бунта. Бъркотията беше прикритие, за да може той да се втурне към задната страна на сградата, да разбие вратата, после нагоре по задното стълбище, а в това време хората му отвън засилваха прикритието с още номера — стрелба във въздуха, викове, като внимаваха да не убият някого, но вдигаха голям шум и кряскаха. Ето я първата площадка, после втората, след това бегом по коридора… Кресна на американците — две уплашени стари жени и един младеж:
— Лягайте на пода или сте мъртви!
Те панически се подчиниха, както и всички други… „Не им се чудя, нападението беше толкова внезапно, а те не го очакваха, не бяха въоръжени и съвсем се шашардисаха. А сега — хоп в спалнята. Само един вцепенил се ирански прислужник, скрил се наполовина леглото. Взривяваме сейфа, съдържанието му — в сака, бегом назад и надолу през три стъпала, след това потъваме сред трупащата се тълпа. Ибрахим Киаби и останалите, които ме прикриват, правят идеално оттегляне, всички задачи са изпълнени.“
„Възложителят положително ще бъде впечатлен — помисли си той отново, — произвеждането му в майор е в кърпа вързано, а татко много ще се гордее с мен.“
— В името на Бога и Пророка — каза той неволно, обзет от поредния прилив на екстаз, без да осъзнава какво изрича. — Никога до сега не съм се чувствал толкова доволен.
С радост се зае отново с работата си. Досега не беше открил нищо ценно в съдържанието на сейфа, само много документи за дейността на ЦРУ в Иран, няколко лични гумени печата на посланика, един шифър, вероятно специален, лични сметки, малко евтини бижута и няколко древни монети. „Няма значение — помисли си той. — Има да се проверят още много материали, дневници и лични доклади.“