![Кралица на въздух и мрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/2/kralica-na-vzduh-i-mrak-bg-download.jpg)
Кралица на въздух и мрак [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-298-4
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на въздух и мрак [bg]». Краткое содержание книги:
Останалите бяха започнали да се приближават сега, когато изглеждаше, че спорът бе приключил: Кристина и Кийрън, Изабел и Саймън, Клеъри и Джейс. Джейс се приближи до Кит и го докосна по рамото с цялата нежност, на която Ема знаеше, че е способен, но която рядко показваше. Пред погледа й той подаде на Кит тънка сребърна кама, върху чиято дръжка бяха гравирани чапли в полет. Кит кимна и я пое внимателно. Ема не можеше да чуе какво си казаха, но поне Кит изглеждаше мъничко по-малко нещастен.
Кийрън и Кристина си казаха нещо тихичко, а после Кийрън се отдръпна от нея и се приближи, за да застане срещу Джулиън и останалите, които отиваха на Полята — Ема и Кристина, Алек и Марк. Тъмната му коса се къдреше около лицето.
— Мисля, че е време и аз да си вървя.
— Съжалявам, че не може да останеш с нас за тази част от плана — каза Джулиън. — Ти ни помогна толкова много, Кийрън. Мястото ти е с нас.
Кийрън го изгледа преценяващо.
— В миналото не те виждах достатъчно ясно, Джулиън Атикус. Ти действително имаш безмилостно сърце. Но то е и добро.
Джулиън придоби леко изненадан вид, а после — още повече, когато Кийрън отиде да целуне Марк за довиждане, след което се обърна към Кристина и целуна и нея. И двамата му се усмихнаха, докато всички ги зяпаха. Май бях права, помисли си Ема и повдигна вежди срещу Кристина, която се изчерви.
Кийрън промълви на двамата нещо, което Ема не можа да чуе, и потъна в гората, стопявайки се като мъгла.
— Онези от нас, които ще напуснат лагера, трябва да тръгват — каза Даяна. — Преговорите скоро ще започнат, а ще ни отнеме един час, докато стигнем до Полята.
Клеъри, която говореше със Саймън, го тупна по рамото, а после се обърна разтревожено към Изабел, която я прегърна. Алек беше отишъл да размени няколко думи с Джейс. Навсякъде имаше парабатаи, приготвящи се за раздяла, макар и кратка. Ема бе обзета от усещане за недействителност. Очаквала бе досега връзките да са разкъсани. Странно бе да стои там, където беше, все още без да бяга, все още немразена и непрокудена.
Алек стисна ръката на Джейс.
— Пази се.
Джейс го изгледа продължително, преди да го пусне. Клеъри се откъсна от Саймън и отиде да застане до Джейс. Загледаха как Магнус прекоси мократа трева, за да дойде при Алек, отметна главата му назад и го целуна нежно.
— Ще ми се да можеше да дойдеш. — Очите на Алек грееха.
— Знаеш какъв е планът. Никакви долноземци, които да уплашат Хорас — отвърна Магнус. — Бъди добър, стрелецо мой. Върни се при мен.
И той отиде да застане до Джейс и Клеъри. Хелън и Ейлийн се присъединиха към тях, Кит и Тай — също. Малка, притихнала групичка, под чиито погледи останалите се обърнаха и потънаха в Брослиндската гора.
— Някога ще ми проговориш ли отново? — попита Тай.
Двамата с Кит седяха на една зелена долчинка в гората, близо до лагера. Сив каменен блок, обрасъл със зелено-кафяв мъх, се издигаше зад тях; Тай се беше облегнал на него, с натежали от изтощение очи.
Кит едва си спомняше как се бяха прибрали от езерото Лин предишната нощ. Тай почти не бе в състояние да върви. Беше се облягал на него през по-голямата част от пътя, но той и тогава не беше проговорил. Нито дори когато бе заваляло и те бяха шляпали заедно през мизерната влага. Не бе проговорил, когато Тай беше спрял и се беше превил край пътя, разтърсван от сухи напъни за повръщане. Не беше проговорил, когато, борейки се за въздух, Тай бе изричал името на Джулиън, сякаш незнайно как Джулиън щеше да се появи от нищото и да оправи всичко.
Беше, сякаш чувствата на Кит бяха затворени в стъклен буркан без въздух, от онези, в които убиваха насекоми. Тай не го искаше, нито като приятел, нито като нищо. Всяко поемане на дъх му причиняваше болка, ала умът му се дърпаше от въпроса защо, от въпроса кого винеше наистина за станалото.
— Трябва да бъдем тихи — бе всичко, което каза сега.
Тай му хвърли поглед, изпълнен със съмнение.
— Не е това. Мисля, че си ми сърдит.
Кит знаеше, че би трябвало да му каже какво изпитва; беше повече от несправедливо да очаква Тай да се досети. Единственият проблем бе, че сам не беше сигурен.
Спомни си как се бяха върнали в лагера, спомни си как се бяха пъхнали заедно в палатката, как Тай се беше свил на кълбо. Кит беше предложил да повика Джулиън, но Тай само бе поклатил глава, заровил лице в одеялата си, мълвейки тихичко нещо, докато мускулите му не се бяха отпуснали и той бе потънал в изтощен сън.