![Кралица на въздух и мрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/2/kralica-na-vzduh-i-mrak-bg-download.jpg)
Кралица на въздух и мрак [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-298-4
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на въздух и мрак [bg]». Краткое содержание книги:
Кит не беше мигнал.
Бръкна в джоба си.
— Виж… снощи, след като… ами, преди да си тръгнем от езерото, аз се върнах при огъня. — Всичко бе изпепелено, с изключение на една искряща останка. Златния медальон на Ливи, проблясващ като пиратско съкровище сред пепелта.
Кит го протегна и видя как очите на Тай се сбърчиха в крайчетата, както правеха, когато беше много учуден.
— Взел си го за мен?
Медальонът се полюшваше между тях от протегнатата ръка на Кит. Тай посегна бавно към него. Кръвта по повърхността му се беше стопила и той грееше чист, докато Тай го закопчаваше около врата си.
— Кит — започна несигурно. — Мислех си, че ти… мислех си, че ще…
Прошумоляха листа; изпращя клонка. Кит и Тай начаса млъкнаха. След миг, сложил ръка върху медальона на гърлото си, Тай приклекна и подсвирна.
Ема и останалите вървяха в почти пълно мълчание между дърветата, които бяха влажни, зелени и натежали от листа и вода. От време на време студени дъждовни капки си пробиваха път между листата и се стичаха в яката на Ема, карайки я да потрепери.
Преди известно време бяха стигнали до място, където пътят се разклоняваше. Даяна, Изабел и Саймън бяха поели надясно, останалите — наляво. Не се бяха сбогували, макар че Алек бе целунал сестра си по бузата, без да каже нищо.
Сега бяха само петима: Джулиън вървеше начело, следван от Марк и Кристина (които не се държаха за ръце, но бяха толкова близо, че раменете им се докосваха) и накрая — Алек и Ема. Алек беше нащрек, лъкът му беше готов за стрелба, сините му очи обхождаха сенките от двете страни на пътя.
— Някога искал ли си да притежаваш наистина голям гоблен със себе си? — попита го Ема.
Алек не беше от онези, които лесно можеш да хванеш неподготвен.
— Защо? Да не би да имаш някой?
— Всъщност имам. Спасих го от кабинета на инквизитора и го пренесох през улиците на Аликанте. Доста странно ме гледаха.
Устните на Алек потръпнаха.
— Бас държа.
— Не исках инквизиторът да го изхвърли — обясни Ема. — Той се преструва, че Битката при Бурен няма значение. Само че аз бях в Туле. Знам какво би означавало, ако не бяхме имали Клеъри. Или Джейс. Или теб.
Алек наведе лекичко лъка си.
— А представи си къде бихме били сега, ако не бяхме имали Джулиън или теб, или Кристина, или Марк. Мисля, че има моменти, в които всеки от нас бива призован. Онова, което направихте в земите на феите… — Той не довърши. — Знаеш ли какво, най-добре дай гоблена на Магнус. Ако на някого би му харесало да притежава нещо такова, това е той.
Изведнъж между дърветата проблесна светлина. Ема вдигна очи, мислейки, че облаците са се разпръснали, и осъзна, че бяха стигнали до края на гората. Дърветата оредяха, небесният свод се бе ширнал над тях в перлено сиви и опушено сини отсенки.
Зелени поля се простираха пред тях, чак до стените на Аликанте в далечината. Ема различи тъмни фигури, дребни като буболечки, да отиват към средата на Нетленните поля. Кохортата? Тъмните елфи? Дори с помощта на руна за далечно виждане, те бяха твърде далече, за да ги различи.
— Ема — каза Джулиън. — Готова ли си?
Тя го погледна. За миг сякаш нямаше никой друг, освен тях двамата, застанали един срещу друг на пода в парабатайската зала в Града на тишината, връзката между тях искреше със силата си. Лицето на Джулиън беше бледо над черните му бойни дрехи; синьо-зелените му очи горяха, докато я гледаше. Ема знаеше какво си мисли. Беше стигнал дотук, до ръба, от който нямаше връщане назад. Нуждаеше се тя да направи последната стъпка заедно с него.
Ема вирна брадичка.
— Избираме да въстанем — заяви и като стъпиха върху тревата на Полята, те поеха към стените на Аликанте.
И небесата бяха пълни с ангели.
Дру стоеше до канала край къщата на Греймарк, уловила Тави за ръка. Улиците на Аликанте бяха пълни с ловци на сенки, стари и млади, вдигнали очи към небето.
Дру трябваше да признае, че стореното от Хорас бе впечатляващо. Беше като да гледаш огромен киноекран. Когато излязоха от къщата с Мерис, подкарваща Рафи и Макс пред себе си, те се бяха заковали на място, зяпнали огромния квадрат в небето. Единственото, което се виждаше тогава, беше зелената трева на Полята и късче сиво-синьо небе.
А после Хорас и Зара се бяха появили в кадър, крачещи през тревата, и заради размерите на Проекцията и ъгъла бяха приличали на ангели, крачещи по небето. Хорас изглеждаше както винаги — с една очебийна разлика: левият му ръкав беше празен от лакътя надолу.