По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Да не те събудих, шкипер? — попита Джоунс. В Пърл Харбър беше четири сутринта.
— Не съвсем — отвърна вицеадмирал Манкузо. Очевидно Рон Джоунс, един от най-старите му колеги, имаше сериозна причина, за да звъни толкова рано и то по специалния телефон.
— Обадиха ми се от Ен Би Си и ми зададоха няколко въпроса за онази работа, която свършихме навремето във водите на Атлантика.
— И какво им разказа?
— Как мислиш, шкипер? Естествено, че нищо. Обаче…
— Даа, явно някой се е разприказвал. Винаги се намира по някой негодник.
— Вече знаят прекалено много. Следващата емисия на „Тудей Шоу“ ще бъде на живо от Норфолк, от док 8–10. И сам можеш да се досетиш каква тема са избрали.
Манкузо си припомни каква суматоха бе настанала в телевизионното студио към щаба на флотата, обаче все още бе много рано за сутрешните новини на Ен Би Си… или там вече са готови с репортажа си?
— Следващия път може да ме попитат за другата ни задача, за онази с човека зад борда…
— Внимавай какво приказваш, Джоунс! Тази линия не е с кодирана защита срещу подслушване.
— Няма да кажа нищо повече, шкипер. Само си мисля, че тази история ще те заинтересува.
— Прав си — съгласи се Манкузо.
— Може би ще ми кажеш още нещо.
— Какво те интересува, Рон?
— Каква е тази голяма игра? Искам да кажа, че с никого нищо не съм споделял и няма да го направя за нищо на света, обаче някой го е направил вместо нас, сигурен съм в това. Но пък да вдигнат чак такава олелия… Да не би навремето нещо да сме оплескали?
— Не, Рон — отвърна адмиралът. — Но на журналистите много ще им допадне такава версия.
— Да, аз съм Николай Герасимов — заяви мъжът, чийто образ след секунди се появи по телевизионните екрани във всички краища на планетата. Десетките репортери, скупчени от другата страна на каменната ограда, веднага го засипаха с въпроси.
— Тишина, моля ви! — Той вдигна ръка и я задържа за петнадесет секунди, докато стихне врявата. — Да, по онова време аз бях председател на КГБ. Тогава господин Райън, вашият сегашен президент, ме убеди, че нямам друг изход, освен да емигрирам, и оттогава живея в Америка заедно със семейството си.
— Как успя да ви убеди? — извика един от репортерите.
— Няма да го разберете, защо не знаете колко безмилостна е професията на разузнавача. Рядко съм срещал по-добър играч от господин Райън. По онова време отношенията между нашите две страни бяха много обтегнати. ЦРУ се противопостави на моята групировка, за да подкрепи тогавашния генерален секретар Андрей Илич Нармонов. И така, той пристигна в Москва под прикритието на съветник към делегацията за преговорите СТАРТ-2, поиска среща с мен… Всъщност може да си помислите, че се е опитал да ми постави капан, като ме обвини в заговор срещу Нармонов и неговата клика, но това въобще не отговаря на истината. Аз сам реших да емигрирам със семейството си в Америка. Отлетях със самолет от Москва, а семейството ми пристигна тук с подводница.
— Какво? С ядрена подводница?
— Да, с вашата подводницата „Далас“. — Той помълча малко, после се усмихна тъжно. — Защо се нахвърляте с такава стръв върху президента Райън? Та той винаги е служил предано на интересите на страната си. И винаги е бил отличен разузнавач — добави Герасимов с неволно възхищение.
— Боб — смутено започна главният редактор, — твоето мнение по случая доста се различава от моето. Какво от това, че той е действал напълно безцеремонно? Да, разбирам, че най-важният факт в тази история е пленяването на подводницата. Помня колко беше напрегната обстановката… приближаваше краят на Студената война и прочие, обаче да се намесваме във вътрешната политика на руснаците… та това може да се тълкува като открито враждебен акт!
— Не е точно така. Той се е опитал да спаси наш агент с кодовото име КАРДИНАЛ. А Герасимов и Александров са решили да се възползват от тази акция, за да свалят Нармонов и да задушат в зародиш опитите му да започне реформи в Русия.
— Добре, но ако искаше, Райън отдавна можеше сам да обясни това пред медиите. Очевидно нещо го е принуждавало да си мълчи. Нали и двамата знаем, че в голямата игра нищо не се оставя на случайността? Ами ако и той се окаже завербуван? Представяш ли си какво ще стане?