Ковачница на мрак
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-474-1
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ковачница на мрак». Краткое содержание книги:
Не можеше да е сигурна, но подозираше, че един от тях е сътворил расата на Джагът. Друг му бе отвърнал подобаващо с Тайст. Форулкан, Тел Акаи, може би дори Бягащите псета, всички бяха сътворени от волята на някой азатанай. Сътворени като игрални фигури в една вечна надпревара, загадъчна в условията си за победа, в която рядко се забелязваха стратегии. Интересът им в тази надпревара рядко обясняваше резултатите.
Но както те стояха извън времето, така и времето се оказваше неподвластно на машинациите им и сега, най-сетне, бяха започнали да страдат от разрушителните си действия. Делата се трупаха и всяко натежаваше. Крисен беше сигурна, че джагътите са създали джеларканите, доразвивайки дара „соултейкън“ на азатанаите, а сред Бягащите псета вече съществуваха Гадатели на кости, толкова могъщи шамани, че можеха да се противопоставят на азатанаите. От сътворените народи се издигаха богове — техни собствени богове. Господството, което бяха упражнявали някога азатанаите над своите творения, бързо се разпадаше.
Чула беше за загадъчната азатанаи, дошла в Карканас, а мъдреците и жреците вече осъзнаваха, че неведоми сили се оказват достижими за смъртните. Светът се променяше. Играта се беше изтръгнала от играчите.
Крисен вече виждаше началото на нов век, в който всички сътворени народи можеха да определят собствените си правила.
Отвън отекна глух тътен и тя се надигна, изви се, за да разкърши схванатия си гръб, и отиде до прозореца, зад който небето изсветляваше в ранното утро. Погледна надолу и видя стотици нахлуващи в селото конници.
Дълго се взираше, неспособна да проумее онова, което виждаше. Ездачите се разделяха и се изсипваха по улиците. Видя човешки фигури, излизащи от домовете, видя хора, бягащи от конниците, а след това засвятка желязо, заудряха пики и започнаха да падат тела.
„Като игрални фигури на дъска. Ходове и ответни ходове. Падащи пешки.“ Вече чуваше писъци и първият стълб дим се заиздига в утринното небе.
Липсваше й изяществото на Галан с думите и колкото повече виждаше, толкова повече думите й изневеряваха, идваха в ума й апатични и бледи. Беше учен, чиито идеи вдъхновяваха много повече от осъществяване, и винаги й беше струвало усилие да вложи мислите си в думи на пергамент.
Дори в ума й усещането за азатанаите беше почти безформено, съставено от впечатления и странни, надигащи се от дълбините на душата й чувства. Никога не бе успявала да съчетае въображение с прагматика. И сега, докато наблюдаваше касапницата долу и видя как първите конници се заизкачваха по каменния път, водещ към крепостта Райвън — незащитеното и буквално опразнено здание, — се чувстваше неспособна да свърже тези подробности с какъвто и да било личен импулс.
Нов век се спускаше над тях. „Как може да не виждате това? Как може да не разбирате? Направих открития. Всичко беше там, в разказите и песните. Такива открития!
Вратата на крепостта дори не е затворена.“
Зверските инстинкти се бяха надигнали и Рисп я блъскаха отвсякъде на седлото, пиката й се влачеше, задираше каменната настилка и дърпаше ръката й назад. Оръжието беше пронизало някакво момче, около петгодишно. Беше изтичало иззад една талига почти на пътя й и тя беше ударила, без да помисли, а сега отпуснатото му тяло се влачеше нанизано на острието, ръцете и краката му шляпаха по камъните и тежестта му я дърпаше.
От гърлото й се изтръгна хлип, накъсан от ужаса, и тя го потуши. Острието на пиката отново задра в земята и този път тя пусна оръжието. Точно пред нея имаше наедряла от бременност жена, която дърпаше със себе си две деца и тичаше по уличката.
Нещо студено и пусто заличи всякаква мисъл и Рисп усети как ръката й измъкна дългия меч, и видя пред себе си блесналото острие.
Жената тласна децата напред, изкрещя: „Бягайте!“, а след това се обърна и скочи на пътя на коня.
Отлетя назад и падна на плочите.
Конят на Рисп се олюля, изпръхтя и предните му крака се огънаха. Докато рухваше, Рисп изхлузи крака от стремената и падна до стената на близката сграда. Погледна нагоре и видя как сержантът й я подмина и посече по-близкото от двете деца — то падна, без да издаде и звук. Другото дете, момиченце на около четири години, се завъртя, втурна се обратно към сестричката си и влезе в обхвата на меча на сержанта. Той го посече във врата и детето рухна като парцалена кукла.