Ковачница на мрак

На самия път капитан Естала водеше централната част с мъжа й, малко по-встрани и вдясно от нея. Мисълта за това все още оставяше горчив вкус в устата на Рисп, но си каза, че Силан не е неин проблем, а щом Естала отказваше да направи нужното, какво пък — щеше да отговаря пред Хун Раал. За първи път Рисп се радваше, че я надвишават по ранг. Още по-добре: амбициите на Естала вече бяха обречени. Никога нямаше да бъде повишена, нито приета с охота сред по-висшите рангове в легиона.

„Глупава жена. Всичко заради любовта. Всичко заради един глупак, по-годен да прекопава зеленчуци, отколкото да размахва меч. Не само че не го екзекутира. Дори не го разжалва или изхвърли. Сега всички трябва да търпим некадърността му и да се молим на Бездната тя да не ни убие.“ Когато поемеше командата…

Сержантът се покашля и приближи коня си до нейния.

— Лейтенант, това не се харесва на някои от нас.

„И знам кое точно. Дните ви са преброени, сержант. На теб и на старите ти приятелчета.“

— Трябва да раздвоим враговете си — каза тя и сви рамене. — Хитростта е съществен елемент от военната тактика. Нещо повече, кой благонадежден командир не се възползва от предимството на изненадата или от погрешните сметки на врага?

— На врага ли, лейтенант? Сигурен съм, че те не знаят, че са нечий враг. Това ли са „погрешните преценки“, за които говорите?

Тя долови неловката официалност в думите му и я досмеша.

— Една от тях.

— Повечето бойци не са тук — каза сержантът и кимна към селото. — Завземането ще е достатъчно, за да отстраним Пограничните мечове като заплаха за легиона с това, че държим семействата им под стража.

— Вярно, но с цената на това да заделим значителна сила за пазенето на тези заложници за неизвестен период.

— Малцина биха се съпротивлявали много — възрази сержантът. — Те бездруго са неутрални. Но ние им даваме повод да отхвърлят тази неутралност.

— Така е — съгласи се тя.

— Тогава не разбирам.

— Знам. И не е необходимо, сержант. Изпълнявай заповедите, и толкова.

— Ако знаем какво предстои да направим, тогава вероятността да сбъркаме е по-малка.

— Сержант, при това, което скоро ще сполети това село, не бихте могли да направите нищо, с което да си спечелите гнева ни. — Изгледа го рязко. — Освен неподчинението на заповеди.

— Няма да направим това, лейтенант — изръмжа старият мъж.

— Разбира се, че няма.

Но още докато го казваше, усети колко кухо прозвучаха думите й. Трудно беше да се разбере откъде идват заповедите им. Това все още ли беше игра на Хун Раал, или Урусандер беше излязъл на полето? Къде беше Оссерк? Доколкото всички тук знаеха, целият план можеше вече да е рухнал някъде зад тях, безжизнен и невидим за Хун Раал в някое разкаляно поле или на старите железни шипове на речната стена на Цитаделата, с което това, което предстоеше да направят, се превръщаше в неизвинимо варварство. Самата тя изпитваше немалко безпокойство от това, което предстоеше.