Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
Дори отрепки като Лен Дайър и Уилям Франсис се запретнаха да товарят усърдно големите лодки на „Сюрприз“ и „Юстиниан“ със зеленчуци за моряците от екипажа, зажаднели за нещо зеленко — никой от двата кораба не успя да разтовари на сушата храни или хора. От Англия и Порт Джаксън се получиха писма — свалиха ги неколцина души от командването на платноходите, слезли да се поразтъпчат. Наложи се разтоварването да почака и може би да се осъществи при Водопада. Неописуемо щастлив, лейтенант Кларк получи цели четири дебели писма от своята любима Бетси, от които с облекчение научи, че и тя, и невръстният Ралфи били много добре.
Губернаторът Филип обясняваше в посланието си до майор Рос, че „Бдителност“ е била изпроводена в Батавия, където да натовари в тесните си отсеци всичката храна, която е в състояние да прекара, и ако е възможно, да наеме холандски плавателен съд, който да я последва до Порт Джаксън с повечко провизии, а също да свали и лейтенант Филип Гидли Кинг. Негово превъзходителство губернаторът се надявал Кинг да се качи на някой холандски кораб, който идва от Източна Индия и който да го откара поне до Кейптаун в дългото му пътешествие до Лондон, където той трябваше да отнесе прошението на Филип. Веднага щом се върне в Порт Джаксън и бъде постегнат, „Бдителност“ щял да поеме към остров Норфолк, за да прибере капитан Джон Хънтър и неговите моряци от „Сириус“ — нещо, което според губернатора надали щяло да се случи по-рано от средата на 1791 година. По-нататък Филип обаче отсичаше твърдо, че сега, след като са пристигнали достатъчно хранителни запаси, майор Рос нямал основания да управлява и занапред при военно положение. Трябвало да го отмени незабавно. „Ах, ти, Кинг, ах, негодник такъв! — помисли разярен майорът. — Това е твое дело, няма кой друг да ме е натопил. Как ще накарам моряците на Хънтър да свършат нещичко, ако не ги заплашва бесило?“
От Порт Джаксън имаше и други лоши новини. Товарният кораб „Страж“, който поел от Лондон, за да прекара храна, бил изкупил всички излишни животни в Кейптаун и потеглил, за да направи последния преход до Ботаническия залив. На Бъдни вечер 1789 година корабът вече се бил отдалечил на хиляда и шестстотин километра от нос Добра надежда и продължавал нататък по сравнително спокойното море, когато, не щеш ли, видял пред себе си ледник. Капитанът не бил пресметнал добре колко вода трябва на добитъка дневно, затова решил да се възползва от късмета си и пратил няколко лодки, които да откършат малко от леда и да попълнят запасите на кораба от вода. Речено-сторено: направили го бързо и „Страж“ се отдалечил по живо, по здраво от ледения остров. Капитан Риу — голям веселяк — лично се уверил, че платноходът се е откъснал от ледника, и слязъл да похапне хубавичко. Четвърт час по-късно кърмата на „Страж“ се блъснала с все сила в ледника, при което румпелът се повредил и платноходът се продънил. Взел да се пълни с вода, но много бавно, затова капитан Риу отсъдил, че все ще успеят да се върнат криво-ляво в Кейптаун: всички животни до последното били изхвърлени през борда, а почти целият екипаж се натоварил заедно с най-ценните каторжници — занаятчии, на пет лодки. Междувременно обаче моряците задигнали и рома, за да притъпят болката от смъртта в море, толкова студено, че из него да се носят ледници. Петте лодки поели в неизвестна посока, както били натоварени чак до планширите с мъртво пияни мъже. Само един се добрал до сушата. „Страж“ също я стигнал, след като седмици наред кръжил на безцелни спирали из южната част на Индийския океан. Заседнал недалеч от Кейптаун и вече не си струвало да се спасява почти нищо от товара. А онова, което все пак можело да бъде спасено, било натоварено на „Лейди Джулиана“, първия поел към Ботаническия залив кораб, пристигнал след корабокрушението на нос Добра надежда. Кейптаун обаче вече нямал и едно-едничко животно, което да продаде няколко дена по-късно на „Юстиниан“ — целият наличен добитък вече бил качен на „Страж“ и си бил отишъл мърцина по време на бедствието. Същото важало и за багажа на губернатор Филип, майор Рос, капитан Дейвид Колинс и други сред висшите флотски офицери. Рос така и не се оправи от този тежък финансов удар, причинен му от корабокрушението на „Страж“, понеже бе платил на посредник да му закупи доста животни за собствено ползване и развъждане.
Може би наистина си бе добра новина, че поне на първо време няма да гладуват, но покрай отмяната на военното положение и вестта за „Страж“ майорът съжали, че не пие.