Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
— В безизходица сме, не можем да избираме — отбеляза Рос, после щракна с пръсти на кучето, което дотърча презглава, за да го помилват. — Как я караш, Мактавиш?
Псето завъртя неподкастрената си опашка — беше много мило.
— Наред с всичко останало, драги ми господине, в Бристъл съм работил и в спиртоварна — обясни Ричард и метна цепеница в огъня. — Затова и разбирам по-добре от мнозина други колко черен е дяволът. Ако си свикнал всеки ден да пийваш ром или джин, ти е крив целият свят, лишат ли те от тях. Това понякога важи и за жените. Тук не са почнали досега да варят спиртни напитки само заради военното положение и защото не разполагат с оборудване. На драго сърце ще ви построя спиртоварната и ще я пусна в действие, но…
Рос доближи длани до огъня, за да се постопли, и изсумтя:
— Знам за какво намекваш. Разчуе ли се, че на острова има спиртоварна, някои ще решат, че четвъртинката ром на ден не им стига, а други ще побързат да завъртят далавери.
— Точно така, уважаеми господине.
— Захарната ти тръстика върви добре, държавната — също.
— Все си мислех, че някой ден ще опрем до нея — усмихна се Ричард.
— А ти, Морган, пийваш ли?
— Не. Имате думата ми, майор Рос.
— При мен има един офицер — лейтенант Кларк, който също е въздържател, ще му възложа да ръководи начинанието. Ще се опитам да ви осигуря още хора измежду редниците. За Станфийлд, Хейс и Джеймс Редман знам, че нито ще седнат да се напиват, нито ще продават рома, капитан Хънтър — той се свъси, но бързо се усети и продължи: — Та капитан Хънтър ми препоръча своя топчия — Дръмънд, верния му приятел Мичъл и моряка Хибс. Така имаш общо шестима души и един офицер.
— Не можем да вдигнем спиртоварната тук, в долината, уважаеми господине — натърти Ричард.
— Съгласен съм. Ти какво предлагаш?
— И аз не знам какво да предложа. Не ходя по-далеч от ямите с трионите.
— Нека го обмисля, Морган — рече Рос и без особено желание стана да си върви. — Междувременно накарай Лоръл да отреже захарната тръстика в нивата ти.
— Слушам, уважаеми господине. Но ще му обясня, че сте ми наредили да се заема с направата на захар, с която офицерите да си подслаждат чая.
Майорът кимна доволен и тръгна да провери докъде са стигнали с хромелите. Щом приберяха пшеницата, нямаше да успеят да я смелят на ръка. Затова и трябваше да завъртят хромелите, задвижвани с единствената налична работна сила — хората. Тъкмо Рос щеше да наказва провинилите се с работа на хромелите, а не с камшици, от които се възползваше, но дълбоко в себе си не одобряваше не толкова от нравствени подбуди, колкото заради това, че камшикът, прилагаш ли го в големи дози, понякога осакатява до гроб жертвите. Майорът предпочиташе да наказва някого, като го привързва с оковите към хромела, за да го върти седмица или месец така, както морякът върти кабестана — такава работа може и да е много уморителна, но не може да те осакати.
Пътищата до залива Бол и до Водопада вече бяха проправени. В началото на юни се заеха да прокарват път и на запад, към Ансъновия залив, и се натъкнаха на прекрасна изненада: някъде по средата между селището Сидни и Ансъновия залив откриха четиристотин и петдесет декара полегати възвишения и долчинки, където изобщо не растяха борове — защо, така и никой не разбра. Майор Рос изтълкува това като дар свише, като манната от птици от баира Пит и начаса реши да направи там ново селище. На сечището, разчистено по средата на пътя за Водопада, смяташе да изсели моряците от „Сириус“, а колкото до Филипбърг в края на пътя за Водопада, жителите му и досега се опитваха да изтъкат от лена платно.
Мястото по посока на Ансъновия залив бе наречено в чест на нейно величество кралица Шарлот „Шарлотина нива“. Защо ли Ричард не се изненада, когато тъкмо лейтенант Кларк беше пратен да я усвоява? Придружаван единствено от редници Станфийлд, Хейс и Джеймс Редман. Беше сигурен, че спиртоварната ще се намира на някое прикътано местенце между Сидни и Шарлотина нива.
Така се и оказа. Не след дълго му наредиха да тръгне в тази посока и да намери място, подходящо за нова яма за бичене на дърва, която да захранва Шарлотина нива. Местността беше чудно хубава, незалесената земя беше покрита с гъсто пълзящо растение, което се изкореняваше лесно, и се разбра, че с него, както и с един бодлив храст може да се прави нещо като стобор, който да спира свинете, колкото и изобретателни и напористи да са те.