Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
На връщане Ричард и Стивън излязоха на голямо сечище с площ няколко декара, навръх плоското било на хълмовете, откъдето някои потоци се стичаха на север, към Залива на Водопада, други на изток — към залива Бол, и на юг, към мочурището или, както бяха започнали да го наричат, Филиморовия поток, при скалите за най-далечния плаж. От тук, от сечището — какво ли всъщност целеше Рос? — се откриваше гледка на север към планината.
Беше ясно, вече се беше смрачило, ярките звезди бяха толкова нагъсто, та човек си мислеше, че зад тъмата на небосвода има някакъв плътен, озарен от бяла светлина пласт, а Бог е надупчил небето, та сиянието на тая сребърна твърд да достигне и до земята. Там, където грамадата на планината би трябвало да е надвиснала като черна сянка, в мрака проблясваха сякаш реки от стрелкащи се светулки, мърдащи, гънещи се потоци от светлина: факлите на стотиците мъже, слизащи от склоновете.
— Красота! — въздъхна изумен Ричард.
— Как изобщо е възможно да ти втръсне това място?
Останаха да се любуват на гледката, докато светлинките се скриха, сетне продължиха да слизат сред борините, сред десетки задъхани ненаситни ловци, понесли на рамо препълнените чували.
Дойде и зимата — по-суха и студена, отколкото предната година; бяха засели с пшеница и царевица много повече ниви, а не само четирийсет и четирите декара на Кинг, но реколтата не вървеше добре до онзи дългоочакван ден, когато заваля като из ведро, а на другата заран пекна слънце и целият дол и склоновете с тяхната червеникава почва не се покриха със златнозелена тревица.
По официалните сметки буревестниците, хванати на хълма Пит, скочиха на сто и седемдесет хиляди — на човек през последните сто дни се падаха средно по триста и четирийсет птици. На острова още имаше военно положение; майор Рос махна от дажбите на всички осоленото месо, понеже си даваше сметка, че веднага щом новоизлюпените птици се научат да летят, хилядите буревестници ще се изнесат от планината. Джим Ричардсън, който, преди да си счупи крака, беше работил като секач при Ричард, сега налагаше честичко с камшиците нарушителите на военното положение. Осакатеният крайник не му пречеше ни най-малко да млати с камшика, странно занятие, което му допадаше. Не се притесняваше особено, че го ненавиждат почти всички, и свободни граждани, и каторжници.
Случваше се и да обесят някого. Но не от каторжниците, а от моряците. Слугите на капитан Хънтър, подпомагани от адютанта на Рос — Ескот, тиха вода, и той моряк от „Сириус“, задигнаха оскъдните запаси от ром на майора, почерпиха се, а останалото спазариха. Нали съвместяваше ролите на съдия, съдебен заседател и екзекутор, заместник-губернаторът на бърза ръка обеси трима от нарушителите, сред които обаче не бяха Ескот и Елиот, най-верният човек на Хънтър. Те получиха по петстотин камшика, наказание, което, както майорът се беше заканил още в словото от началото на военното положение, им смъкна кожата от врата, та чак до глезените. Смяташе се, че сто камшика са най-многото, което човек може да издържи наведнъж, затова петстотинте камшика им бяха ударени на порции от по сто. Биячът започваше от раменете и караше бавно надолу по цялото тяло: гръб, задник, бедра и накрая прасците. Моряците взеха да шушукат за бунт, ала пред лицето на това ужасно престъпление, извършено срещу свободната общност на поклонниците на рома, капитан Хънтър така и не се реши да подкрепи делото на своите хора, макар че морските пехотинци бяха толкова вбесени, та само чакаха да разстрелят като псета тая паплач — моряците. Благодарение на редник Даниъл Станфийлд кремъклийките бяха в отлично състояние, те държаха и барута си сух — и досега в събота сутрин ходеха на стрелби, ръководени от Стивън и Ричард.
След случая с откраднатия ром майор Рос дойде у Ричард, свъсен като буреносен облак.
„Тая работа го убива — помисли Ричард, след като покани майора да седне, — откакто е пристигнал, се е състарил с десет години.“
— Господин Донован — оповести Рос — ми съобщи някои интересни неща за теб, Морган. Твърди, че си знаел да правиш ром.
— Така си е, знам, драги ми господине… стига да разполагам със съставките и оборудването. Но не мога да ви обещая, че ще е с по-добър вкус от рома в Рио де Жанейро — както са ми го описвали, де. Като всяка алкохолна напитка, и ромът трябва да отлежи в бъчвата и чак тогава да се пие, а ние не разполагаме с толкова време, стига да съм разбрал правилно накъде биете. Нашият ром ще е доста неприятен.