Сага за Австралия

Множеството се разшушука, някои лица грейнаха, други посърнаха. Не всички бяха готови да си изкарват прехраната с пот на челото, дори това да беше в техен интерес.

Майорът продължи:

— Ричард Филимор, можеш да вземеш четирите декара земя, които си харесаш на изток от селището. Натаниъл Лукас, можеш да смяташ четирите декара зад селището Сидни, където сега живееш, за твои. Джон Райс, можеш да вземеш четирите декара зад Нат Лукас, граничещи с потока, който тече между бараките на пехотинците и вътрешния ред къщи. Джон Мортимър и Томас Краудър, и вие отивате в същата местност, както Райс. Ричард Морган, ти оставаш на земята в горния край на дола, където живееш и сега. Ще съобщя и на другите коя земя получават веднага щом господин Брадли бъде готов със земеразделянето. Екипажът на „Сириус“ отива на голямата поляна по средата на пътя за Водопада. Хората, които обработват лена, включително тъкачите, за които разбрах, че са пристигнали със „Сюрприз“, ще се установят във Филипбърг и ще направят тъкачница за лен. — Майорът замълча, понеже не се сещаше какво още да каже. — А сега сте свободни!

Ричард се върна при ямата за бичене на трупи горе в долчинката — не знаеше да се радва ли, да плаче ли. Рос му беше предоставил четири декара земя точно където се намираше и къщата му — какво по-хубаво от това! Поляната вече беше разчистена и се обработваше. Нат Лукас и Ричард Филимор бяха извадили същия късмет, докато на Краудър, Райс и Мортимър щеше да им се наложи да секат дървета. А Ричард се бе натъжил, понеже Рос очевидно смяташе да сложи край на усамотението му. Вярно, Лоръл живееше в отделна колиба, ала Ричард съзнаваше, че не може току-така да изпъди жената и да я прати при Лоръл — той беше свястно момче, но сто на сто щеше да посегне на новодошлата, независимо дали тя го иска или не. Не, трябваше да я пусне в собствената си къща, която се състоеше от една-едничка стая, пък била тя и просторна. Това осуетяваше плановете му за края на седмицата, когато той бе смятал да полови риба на скалите западно от площадката, където спираха лодките, а после да излезе на дълга разходка заедно със Стивън. Вместо това щеше да му се наложи да добавя към къщата още една стая, където да настани жената. Джони Ливингстън му беше измайсторил каручка на плазове, макар и да бе проявил благоразумие да не пита за какво му е. Ричард можеше да се впрегне в нея и да я тегли, все едно е кон. Беше прекарал, и то по мръкнало, с каручката нарязаната и намачкана захарна тръстика за спиртоварната, понеже не искаше да го поверява на друг. Побираше, общо взето, колкото голяма ръчна количка, вършеше му чудесна работа. Сега, ще не ще, Ричард трябваше да прекара пак с нея от кариерата камъни за нови основи. Да опустеят и жените!