Сага за Австралия

— Господин Мъри, разкажете ми какво още се случи на тия клетници в Порт Джаксън — нареди майор Рос.

— Негово превъзходителство губернаторът заповяда извън селището да изкопаят дълбок ров — продължи Мъри, — и пренесоха там мъртъвците, та господин Джонсън да ги опее. Много мил човек е тоя Джонсън — грижеше се за оцелелите, не се побоя да слезе и на долната палуба на „Нептун“, за да извежда хората, беше трогателен, докато даваше последно причастие. Но така и не успяха да заровят труповете в рова. Затрупаха ги с камъни, така че местните псета да не ги докопат — те опоскват всичко, изпречило им се на пътя; щом „Сюрприз“ потегли за остров Норфолк, продължиха да стоварват трупове. Хората продължаваха да мрат като мухи. Губернаторът Филип място не може да си намери от мъка и гняв. Носим писмо от него до лорд Сидни, но се опасявам, че Вътрешно министерство ще го получи чак след като изпрати следващата партида каторжници — при същите условия и със същите доставчици, снабдявали и корабите за роби. Ще им плати предварително, за да докарат в Порт Джаксън трупове.

— Трейл се радва на всяка преждевременна смърт — вметна Уентуърт. — На „Нептун“ мряха и моряци.

— Доколкото разбирам, почти всички хиляда каторжници на „Нептун“ са били мъже — рече Рос.

— Да, имаше само няколко жени, натикани в онзи мръсен проход. Каторжничките отплаваха преди нас с „Лейди Джулиана“.

— А тяхната съдба каква е? — поинтересува се свъсен Рос, който вече се чудеше как сто петдесет и седемте живи скелета ще слязат на стръмната скала при Водопада.

— О, тяхното положение не е толкова окаяно — отвърна вече по-бодро лекарят Мъри. — Доставчик на „Лейди Джулиана“ беше господин Ричардс, снабдявал и вашата флотилия. Най-лошото, което мога да кажа за този кораб, е, че екипажът — на него нямаше пехотинци — си отживя, да си рече човек, че са не на кораб, а в спиртоварна за ром. При това платноходът беше натоварен с жени. Нищо чудно, че пъплеше като костенурка.

— Нека бъдем благодарни и на малките радости — подсмихна се Рос. — Както е тръгнало, явно акушерките не след дълго ще имат доста работа.

— Да, някои жени чакат деца. Други вече родиха.

— Ами четирийсет и седемдесетте мъже? Те с тия кораби от ада ли пристигнаха, или вече бяха в Порт Джаксън?

— От новопристигналите са, най-издръжливите измежду тях. Което още не значи нищо. Но поне никой не е луд и не повръща.

Робърт Рос вече разполагаше с доста големи количества местен ром, но нали си беше предвидлив, го беше смесил с по-качествена напитка и го наричаше „ром от Рио“. Наливаше рома, произведен от Ричард, с празни дъбови бурета, в които капваше от хубавия бристълски ром, разтоварен от „Юстиниан“, та да види какво ще се получи, след като ромът поотлежи. Заедно с лейтенант Кларк и Ричард бяха скрили това тайно съкровище на сухо място, където не можеше да го намери никой. Спиртоварната щеше да работи, докато произведат девет хиляди литра — дотогава според сметките на майора щяха да са изразходвали цялата налична захарна тръстика, нямаше да има и празни бурета. После той щеше да разглоби устройството и да го даде на Морган, за да го скрие. С поуспокоена съвест майорът взе решение да използва и мъничкото ечемик, отгледан на острова, за да направи бира — сред товара на „Юстиниан“ имаше и хмел. Така дори каторжниците щяха да пийват от време на време и нещо друго, освен вода.