Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
Тази реч бе достатъчно дълга, та Ричард да се поокопити.
— Ще ви бъда верен, майор Рос. Не знам как по друг начин да се отплатя за вашата добрина. — Озарени от усмивка, очите му станаха много сини. — Но искам да ви помоля за една услуга. Може ли първото, което ще направя като свободен човек, е да ви стисна ръката?
Рос на драго сърце се здрависа с него.
— Отивам в селището — уточни той, — но се опасявам, Морган, че ще се наложи да се върнеш в спиртоварната и да ми отлееш от оная ужасия, за да я добавя довечера към мъничкото свестен ром, който ми е останал. — Майорът се свъси. — И на мен като на всички останали ми е дошло до гуша от тия птици, но надали някой ще роптае, ако му се намира и чашка алкохол, с която да ги полива.
Свободен! Ричард беше свободен. И то свободен, понеже бе оправдан, което значеше твърде много. Всички ставаха свободни, щом им изтечеше присъдата, но те си оставаха дамгосани като престъпници. Докато един оправдан човек си беше съвсем друго. Той бе възмезден.
На четвърти август от селището Сидни зърнаха платна. Всички забравиха за работата, дисциплината, болестите, здравия разум. Лейтенант Кларк и капитан Джордж Джонстън се покатериха на хълма Джордж, за да се уверят, че платното не им се е привидяло, корабът обаче отплава ведро нататък. Духаше силен южняк, беше невъзможно платноходът да хвърли котва в залива Сидни, затова капитан Джонстън и капитан Хънтър отидоха на Водопада с надеждата корабът да се появи там, понеже водата в прикътания залив беше спокойна като запречен с яз вир. Той обаче си продължи все така ведро нататък и на здрачаване вече се бе скрил на север. Оная вечер в селището и дола, дори на Шарлотина нива и във Филипбърг цареше отчаяние. Да видят кораб и той да ги подмине! Нима можеше да съществува по-горчиво разочарование?
На другия ден майор Рос прати неколцина души навръх баира Пит — да огледат морето от там, но те напразно биха целия път догоре. От кораба нямаше и следа.
Сетне, по изгрев-слънце на седми август, всички бяха събудени от възгласите, че на южния хоризонт се е появил кораб.
Духаше насрещен вятър и в късния следобед платноходът не беше напреднал особено, затова пък до него бяха изникнали още едни платна. Корабите си бяха съвсем истински, този път нямаше да ги подминат!
След като не успя да стигне до първия от двата забелязани платнохода, лейтенант Кларк се насочи с плоскодънката към втория и успя да се качи на борда. Казваше се „Сюрприз“ и бе поел от Лондон с капитан Николас Анестис, навремето първи помощник-капитан на „Лейди Пенрин“ с интереси в търговията с роби. Той съобщи на Кларк, че „Сюрприз“ карал на остров Норфолк двеста и четирима каторжници, но съвсем малко храна. Още преди Кларк да е избухнал в негодувание, Анестис добави, че другият платноход — „Юстиниан“, изобщо не превозвал каторжници, затова пък бил натоварен с много провизии. Порт Джаксън вече не гладувал, нямало да гладува и остров Норфолк, където дажбите осолено месо и брашно щяха да стигнат още само за три седмици.
— Кой от корабите не обърна внимание на сигналите ни? — поинтересува се Кларк.
— „Лейди Джулиана“. Закара в Порт Джаксън каторжнички, но се появиха сериозни течове и пое празен направо към Уомпоа. Там ще натовари чай, първо обаче ще остане на сух док — уточни Анестис. — Веднага щом разтоварим тук, и ние с „Юстиниан“ се отправяме към Уомпоа.