Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
Майор Рос беше избрал за спиртоварната място встрани от пътя за Ансъновия залив, доста преди Шарлотина нива; точно под билото извираше поток, който заедно с другите ручейчета се стичаше надолу, за да се съедини с барата, вливаща се в залива Сидни недалеч от нос Рос в западния му край. Срещу допълнително заплащане тримата моряци и тримата пехотинци на драго сърце се запретнаха да разчистват полянка, на която да вдигнат малка дъсчена постройка и да наредят на купчина цепеници бял дъб — същото местно дърво, с което кладяха и пещта в помещението за опушване на месо, и варницата, понеже изгаряше до последната треска и ставаше на пепел. От Сидни каторжниците пренесоха каменни късове, които уж по-късно щели да трябват за селището на Шарлотина нива, но които всъщност бяха за пещта на спиртоварната. Ричард и неговите шестима подчинени изчакаха да се мръкне и чак тогава качиха камъните от пътя до спиртоварната. Трябваше да вдигнат и навес. Рос достави медни котли, няколко канелки, медни тръби, както и бурета, измайсторени от срязани наполовина големи бъчви. Ричард сам се зае да сглобява казана за варене на спирт. За негова изненада тайната за спиртоварната беше опазена, а отрязаната захарна тръстика и няколко царевични мамула просто изчезнаха сякаш вдън земя колкото да се озоват в пресите и ръчните й хромели.
След един месец Ричард вече бе сварил първия ром. Заместник-губернаторът отпи предпазливо, свъси се, пак отпи, сетне гаврътна на един дъх стоте грама — ромът му хареса.
— На вкус е ужасен, Морган, но ще свърши работа — рече с нещо като усмивка майорът. — Нищо чудно да ни спасиш от размирици и убийства. Щеше да е много по-вкусен, ако отлежи, но за това ще мислим в бъдеще. Знае ли човек? Току-виж сме почнали да снабдяваме Порт Джаксън не само с вар и дървен материал, но и с ром.
— Както наредите, уважаеми господине. А сега ще ви бъда признателен, ако разрешите да се върна при трионите — каза Ричард — спиртоварната беше отприщила у него неприятни спомени. — Трябва да се следи дали огънят не гасне, дали в казана постъпва тръстикова каша, да не говорим пък за водата, но според мен не се налага да стоя тук. Нека Станфийлд и Дръмънд се редуват на смени. Ако ви се намира дори капчица качествен ром, можем да сипем в дъбова бъчва малко от грубия дестилат и да добавим от хубавия ром, за да видим какво ще се получи.
— Можеш да се заемеш заедно с лейтенант Кларк с надзора на спиртоварната, но наистина само ще прахосвам дарбите ти, Морган, ако те държа тук само да захранваш казана и да подклаждаш огъня в пещта — за това си прав. — Той премлясна, явно обзет от тръпката на насладата, и се отправи към пътя. — Защо не се върнеш заедно с мен в Сидни! — подкани майорът. После се сети за останалите, спря и потупа по рамото всеки от мъжете. — Пазете този извор на наслади, момчета, и се грижете добре за него — рече им все така усмихнат необичайно приветливо, че те се сепнаха. — Тук ще изкарвате по двайсет лири стерлинги допълнително на година.
Пътят сред боровете минаваше по билото на хълма Джордж, откъдето се откриваше невероятна гледка към океана, цялото селище Сидни и лагуните отпред, прибоя, островите Филип и Нипиън. Майор Рос спря да се полюбува.
— Мисля, Морган, да те освободя — рече той. — Не мога да те помилвам напълно, но мога да те пусна условно, докато времето и променените обстоятелства ми позволят да пратя на негово превъзходителство губернатора в Порт Джаксън, прошение. Ще настоявам да те помилва. Ако те помилва, ще се ползваш с по-добро положение, отколкото като човек, който просто си е излежал присъдата, а това, доколкото си спомням, ще стане през март деветдесет и втора, нали така?
Ричард усети как на гърлото му засяда буца, а очите му плувват в сълзи — опита де са каже нещо, но сякаш бе изгубил дар слово, затова само кимна и избърса с длан бликналите като порой сълзи. Свободен! Свободен!
Майорът продължаваше да гледа остров Филип.
— Ще освободя и други: Лукас, Филимор, Райс, стария Мортимър, така нататък. Ще получите и земя, както и възможността да припечелвате нещичко, понеже, откак ви познавам, всички вие се държите като порядъчни хора. Благодарение тъкмо на такива като вас остров Норфолк оцеля, а аз го ръководя успешно — да не говорим пък за лейтенант Кинг преди мен. От сега нататък ти, Морган, си свободен човек, което ще рече, че като ръководител на секачите ще получаваш заплата от двайсет и пет лири стерлинги годишно. Ще ти плащам и като ръководител на спиртоварната — по пет лири на година, ще ти броя и двайсет лири, задето я построи. Е, не мога да ти ги платя в монети, понеже правителството на негово величество не ни е отпуснало. Ето защо ще ти дам разписки, които ще бъдат надлежно вписани в държавните сметки. С тях можеш да се разплащаш с държавното хранилище и с частните търговци. За спиртоварната си дръж езика зад зъбите и те предупреждавам, че мога и да я затворя — това си е само експеримент, хващам се с него единствено защото не искам някой от флотата да седне сам да си прави ром. Мъчат ме угризения на съвестта и съмнения — каза майорът в заключение — вече не беше в толкова ведро настроение. — Сигурен съм, че лейтенант Кларк няма да каже и думица — дори в дневника си няма да напише за спиртоварната. Както самият той знае, съдържанието на въпросния дневник трябва да отразява не само неговите, но и моите добродетели. О, напълно го оправдавам за желанието му да го обнародва, ала понякога дневниците попадат в ръцете не на когото трябва.