Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
Жената се намръщи, повлече краката си към вратата на хола и я отвори. Локхарт видя вътре непознати мъже и жени, на стената бяха подпрени пушки.
— Какво, по дяволите, става тук? — измърмори той на английски и влезе в хола. Седнали на неговите килими по турски и облегнати на неговите възглавници го гледаха двама мъже и четири жени, които си хапваха от неговите чинии, небрежно разпръснати наоколо. Бяха си събули обувките и краката им бяха мръсни. По-възрастният — тридесетгодишен, беше поставил ръката си на автоматичния пистолет на колана си.
Дива ярост обзе Локхарт. Присъствието на тези врагове беше насилие и светотатство.
— Кои сте вие? Къде е жена ми? За Бога, изчезвайте от къщата ми… — Пистолетът се насочи срещу него и той млъкна.
— Кой сте вие, ага?
С върховно усилие Локхарт превъзмогна гнева си. Заболяха го гърдите.
— Аз съм… това е… моят дом… аз съм собственикът.
— А, собственикът? Вие сте собственикът? — рязко се изсмя човекът с пистолета. Казваше се Тимур. — Чужденецът, съпругът на дъщерята на Бакраван? Вие… — Автоматичният пистолет се насочи със свален предпазител към Локхарт, който понечи да се хвърли върху него.
— Изобщо не се опитвайте! Стрелям бързо и много точно. Обискирай го — нареди Тимур на другия мъж, който беше скочил на крака. Той бързо го опипа, измъкна пилотската му чанта от ръцете му и я претършува.
— Няма оръжие. Пилотски наръчници, компас — вие сте пилотът Локхарт?
— Да — отговори летецът с разтуптяно сърце.
— Седнете ей там! Веднага!
Локхарт се отпусна на стола, който беше най-далече от камината. Мъжът остави пистолета на килима до себе си и извади някакъв документ.
— Дай му го.
Другият изпълни нареждането. Документът беше на фарси. Всички го наблюдаваха много внимателно. На Локхарт му трябваше известно време да разбере написаното: „Заповед за конфискация. За престъпления срещу Ислямската държава се конфискува цялото имущество на Яред Бакраван, с изключение на семейната му къща и магазина му на пазара.“ Беше подписана от някакъв комитет, но името не се четеше, датата беше отпреди два дни.
— Това… това е странно — проговори Локхарт безпомощно. — Негово превъзходителство Бакраван беше голям поддръжник на аятолах Хомейни. Изглежда, че има някаква грешка!
— Няма грешка. Беше арестуван, признат за виновен за незаконно вземане на прекалено високи лихви и екзекутиран.
Локхарт го зяпна с отворена уста.
— Ама… ама трябва да има някаква грешка!
— Няма, ага. Няма никаква грешка. — Тонът на Тимур изобщо не беше груб. Той наблюдаваше внимателно Локхарт, предусещаше, че той може да стане опасен. — Ние знаем, че вие сте канадец, пилот, че сте отсъствали и че сте женен за една от дъщерите на предателя, но не носите отговорност за неговите престъпления, нито за нейните, ако тя е извършила такива.
Ръката му посегна към пистолета, защото Локхарт почервеня.
— Ага, аз казах „ако“, овладейте гнева си. — Тимур изчака, но не взе тъпоносия, добре поддържан люгер, макар че имаше абсолютна готовност за това.
— Ние не сме необучена паплач, а борци за свобода, професионалисти, и този апартамент ни е предоставен за особено важни персони, които ще пристигнат по-късно. Естествено, че това е шокиращо за вас — разбираме ви много добре, но ние сме в правото си да си вземем това, което е наше.
— Право? Та какво право имате вие…
— Правото на победителите, ага — нима не е било винаги така? Вие, британците, би трябвало да го знаете по-добре от всички други. — Гласът му беше все така монотонен. Жените гледаха студено и враждебно. — Успокойте се. Вашите принадлежности не са докоснати. Все още. — Той махна с ръка. — Можете сам да видите.
— Къде е съпругата ми?
— Не знам, ага. Когато дойдохме, нямаше никого. Тук сме от сутринта.
Локхарт почти се побърка от безпокойство. Ако баща й е бил признат за виновен, ще пострада ли семейството? Всички ли? Момент! Всичко е конфискувано… освен семейната къща, нали така се казваше в документа? Значи тя трябва да е там… Боже Господи, дотам имаше много километри, а той нямаше кола… Опитваше се да накара мозъка си да работи.
— Вие казахте… казахте, че вещите ми все още не са пипани. Означава ли това, че скоро ще ги конфискувате?
— Умният човек си пази принадлежностите. Би било разумно да ги преместите на безопасно място. Всичко, което е на Бакраван, остава тук, но защо и вашите вещи? — сви рамене Тимур. — Разбира се, че можете да си ги вземете, ние не сме крадци.