Каменният кръг [bg]

Помня всичко за теб, от малката ивичка златен пух по челото ти, когато беше на часове, до нокътя на палеца на крака ти, който счупи миналата година, когато се скара с Джереми и изрита вратата на пикапа му.

Господи, сърцето ми се къса, като си помисля, че вече няма да те виждам, няма да виждам вече всички тези малки промени — как внезапно стана много по-висока от мен и как лицето ти се променя. Винаги ще те помня, Бри, винаги.

Вероятно няма друг на този свят, Бри, който знае как изглеждаха отзад ушите ти, когато беше на три годинки. Сядах до теб да ти чета „Една рибка, две рибки, червена рибка, синя рибка“ или „Трите козички“ и гледах как ушите ти порозовяват от щастие. Кожата ти беше така чиста и нежна, та ми се струваше, че ако те докосна, ще оставя отпечатък от пръстите си.

Приличаш на Джейми, казвала съм ти. Но имаш и нещо от мен — погледни снимката на майка ми в кутията и малката черно-бяла снимка на нейната майка и баба ѝ. Имаш същото широко чело като тях; и като мен. Виждала съм много Фрейзъровци — и мисля, че ще остаряваш красиво, ако се грижиш за кожата си.

Грижи се за всичко, Бри — о, как ми се иска… как ми се иска да можех да се грижа за теб и да те пазя от всичко цял живот, но не мога, дори и да не замина. Грижи се за себе си и заради мен.

Сълзите вече капеха по листа; трябваше да спра, за да ги попия, иначе щяха да размажат мастилото. Избърсах лицето си и продължих по-бавно.