Каменният кръг [bg]

— Ами — поех дълбоко дъх. Навлизахме в деликатна област. — Не, искам да кажа, че момчетата и момичетата играят заедно — ето така. По мое време хората се обличат по-различно, нали съм ти казвала. Никой не се покрива с толкова много дрехи, освен когато е студено.

— Ммффммм — каза той. — Да, казвала си ми. — Успя да добие изражение, което красноречиво говореше, че не е впечатлен от морала, сред който живее дъщеря му.

Пак се смръщи над снимката и аз си помислих, че е цяло щастие, че Бри и Родни не присъстват. Бях виждала Джейми като любовник, като съпруг, като брат, чичо, господар и воин, но никога не го бях виждала като яростен шотландски баща. Беше доста страховит.

За първи път си помислих, че вероятно не е чак толкова лошо, че няма възможност да надзирава лично живота на Бри; щеше да изкара ангелите на всяко момче, което дръзнеше да я ухажва.

Джейми примигна веднъж-дваж, после пое дълбоко дъх и усетих как се съвзема.

— Ти мислиш ли, че тя е… девица? — Гласът му пресекна едва доловимо, но го усетих.

— Разбира се, че е — отвърнах категорично. Всъщност си мислех, че вероятно е, но не беше време да изказвам съмнения по този въпрос. Имаше неща, които можех да обясня на Джейми за моето време, но идеята за сексуална свобода не беше сред тях.

— О… — Облекчението в гласа му беше огромно и аз прехапах устна, за да не се разсмея. — Е, сигурен бях, но все пак… нали… — Спря и преглътна.

— Бри е много добро момиче — казах аз и стиснах леко ръката му. — С Франк може и да не се разбирахме много добре, но бяхме добри родители за нея, нищо че аз го казвам.

— Да, знам, че сте били. Не исках да кажа друго. — Изглеждаше смутен и прибра внимателно снимката от плажа в пакета. После го пъхна в джоба си и го потупа, за да се увери, че е там.

Продължи да гледа към луната, после веждите му се събраха в леко смръщване. Морският вятър развяваше кичури от косата му и ги дърпаше от връвчицата, с която бяха прихванати, и той ги отметна разсеяно назад. Явно мислеше за нещо.

— Според теб — започна бавно, без да ме поглежда. — Мислиш ли, че беше мъдро да идваш сега при мен, Клеър? Не че не те искам — добави бързо, когато се сковах до него. Хвана ръката ми, за да не се извърна.

— Не, нямам предвид това! Господи, искам те! — Придърпаме и притисна ръка към сърцето си. — Искам те така силно, че понякога сърцето ми ще се пръсне от радост — добави по-тихо. — Само че… Бриана е сама. Франк го няма, теб също. Тя няма съпруг да я пази, няма мъж роднина, който да я омъжи добре. Дали не е имала още малко нужда от теб? Дали не трябваше да изчакаш малко?

Замълчах, преди да отговоря, опитвах се да овладея чувствата си.

— Не зная — казах накрая; гласът ми потрепери въпреки усилията ми. — Виж… нещата в моето време не стоят така.

— Знам го!

— Не знаеш! — Издърпах ръката си и го погледнах. — Не знаеш, Джейми, и няма как да ти обясня, защото няма да ми повярваш. Но Бри е вече голяма жена; ще се омъжи когато и за когото поиска, а не когато някой уреди сватбата ѝ. Освен това няма нужда да се омъжва. Има добро образование; може сама да се издържа — жените го правят. Няма нужда от мъж да я защитава.