Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Припомни си също клеветническия припев, който пееше просякът на моста Риалто, неговите звучни рими, целящи да посеят у народа омраза срещу незаконнородения.
Той скоро реши, отстъпвайки на увещанията на Оргосо, да тръгне веднага, за да накаже бандитите.
Довери на Фалие командването на острова през нощта, после препаса сабята си и се отправи за пристанището, придружен от своя верен адмирал.
Двамата се качиха в лодката, която бе довела Оргосо, и се отправиха към платнохода му, пуснал котва в залива.
През това време нощта бе настъпила. Едва се различаваше в далечината малкият фенер на кораба.
Вече фарът на Санта Рока бе започнал да отразява във водите на пристанището своите зелени и червени светлини, така необходими за нощните мореплаватели.
Гъсти облаци се събираха по небето. Бурята ечеше в открито море и вълните, все по-големи и по-заплашителни, повдигаха като сламка леката лодка на двамата благородници.
Гребците спряха не без мъка до платнохода, чийто стени се движеха непрестанно, изкачиха се на борда чрез въжената стълба, изтеглиха горе лодката и корабът се отправи към Барано.
Четирима моряци бяха оставени да бдят за хода на малкия кораб.
Оргосо лично пое управлението на кормилото, докато Марино се облегна на мачтата и загледа с разсеян поглед потъналото в мрака море…
Изглеждаше, че не чува грохота на морето, което си играеше с лекия кораб, ту издигайки го високо, ту смъквайки го ниско.
Като че ли забравил настоящето, за да мисли само за миналия живот и за бъдещето.
Образът на неговия баща, застанал пред един гроб, изкопан от собствения му син Луиджи, позорът, в който негодникът го бе хвърлил, изпъкнаха в паметта му като страшни и непоносими спомени.
Помисли за хубавото дело на отмъщение и правосъдие, което подготвяше.
После, сред тия зловещи видения на бледи престъпници, реки от пролята кръв, един нежен образ светна внезапно в душата му.
Неговата любима се появи, обкръжена с чистота, изпълнена с любов.
Видя я леко натъжена, въпреки непоколебимата вяра в сърцето на Марино, оплакваща се от немилостивата съдба, която ги бе отделила един от друг.
— Не, ти ще бъдеш моя и си вече моя! — изрече той с любов. — Какво значат планините и моретата, които ни разделят, щом се молиш за мен, щом душата ми се носи към теб.
При тия думи Маринели, погълнат от своите любовни мисли, се обърна към небето с гореща молитва…
Внезапно един гърмеж се разнесе в далечината и го изтръгна от замечтаността му.
Той се ослуша за момент, после тръгна към Оргосо и му заговори за гърмежа, който бе чул.
Той предполагаше, че някой кораб е заседнал на брега и дава сигнали за помощ. Но никаква светлина, никакъв силует на кораб не се виждаше в нощната тъмнина. Чутият сигнал оставаше мистериозен.
— Ние ще се доближим до брега — каза Оргосо. — Полунощ вече е минала. След един час ще бъдем на определеното място.
Тогава Маринели даде заповед на моряците да свият част от платната, за да намалят бързината на кораба.
Оргосо го извика отново при себе си и му посочи с пръст една светлина, която блестеше на брега.
Тази светлина, гостоприемна на вид, изглеждаше, че е измамническият огън, пален от пиратите, за да обръща внимание на корабите и да ги привлича към брега.
Втори оръдеен гърмеж се разнесе близо до платнохода на Марино и Оргосо.
Маринели, заинтересован много от тия странни сигнали, накара да свият всички платна и да отправят носа на кораба към брега.
Той застана на предната част на кораба, огледа внимателно брега и съседните води, но не можа да забележи никакъв кораб.
Платноходът се приближи близо до брега.
Марино заповяда да спуснат лодката в морето. Четирима мъже от екипажа изпълниха с бързина и сръчност командата.
Марино и Оргосо слязоха в лодката, с риск на живота си, тъй като страшните вълни заплашваха да я разбият о стените на кораба. Те успяха да напуснат кораба и да тръгнат към брега.
През това време моряците умело маневрираха с кораба, за да го приближат до брега, без да заседне.
Двамата гребци можаха да забележат, че брегът на това място бе издълбан във формата на залив.
В дъното на залива се издигаше един стълб, снабден със запален фенер.
Маринели и Оргосо слязоха, направиха десетина стъпки във водата, после се приближиха до сигнала и го разгледаха.
Те видяха в същото време голям брой сандъци, които лежаха до краката им, изпочупени, потънали във водата, полуизпразнени.
Те вече имаха сигурно доказателство, че този импровизиран фар не бе нищо друго, освен хитрост на корабокрушителите.
Марино забеляза на известно разстояние един непознат, който с помощта на кука се опитваше да извади от морето няколко тежки сандъка.