Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

Швейк се озърна наоколо.

— Струва ми се — каза той, — че сме се заблудили. Той, господин поручикът, добре ни обясни. Най-първо нагоре, надолу, после наляво и надясно, след това пак надясно, после наляво, а пък ние вървим все направо. Или пък да не би, докато сме приказвали, да сме минали през всички тия места? Така или иначе, но аз виждам пред себе си два пътя за Фелдщин. Аз бих предложил да тръгнем по левия път.

Фелдфебелът Ванек, както вече си е обичай, когато двама души се озоват на кръстопът, започна да твърди, че трябва да вървят надясно.

— Моят път — каза Швейк — е по-удобен от вашия. Аз ще следвам това поточе, край което растат незабравки, а пък вие ще се мъкнете някъде по сухата пръст. Имам пред вид онова, което ни каза господин поручикът, че изобщо не можем да се загубим, а щом като няма такава опасност, защо ще взема да се катеря по някакви си там баири. Ще хвана право през ливадите, ще затъкна росно цвете на фуражката си и ще набера цял букет за господин поручика. Впрочем можем да се убедим кой от нас е прав и надявам се, че ще се разделим като добри приятели. Тук местността е такава, че всички пътища трябва да водят към тоя Фелдщин.

— Не се втелявайте, Швейк — каза Ванек, — според картата, както ви казвам, ние трябва да вървим именно надясно.

— И картата може да сгреши — отговори Швейк, като започна да се спуска към долчинката на потока. — Винохрадският колбасар Кршенек една нощ тръгнал по плана на град Прага от „Монтаговци“ на Мала страна към Винохради и на разсъмване се домъкнал до Разделов при Кладно. Призори го намерили там съвсем премръзнал в житото, където паднал от умора. Щом не искате да разберете, господин фелдфебел, щом сте такъв магарешки инат, няма какво да се прави, сбогом, прощавай, ний сме разделени и ще се срещнем чак в самия Фелдщин. Погледнете си само часовника, та да видим кои ще стигне по-рано. Ако пък ви заплаши някаква опасност, стреляйте веднага във въздуха, за да знам къде сте…