Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
Поручик Лукаш изглеждаше вече уморен от тоя разговор. Преди обаче да пришпори коня си, за да излезе в галон начело на колоната, той каза на Швейк:
— И до вечерта да говорите, приказките ви от дума на дума ще стават все по-идиотски.
— Господин поручик — провикна се Швейк подир отдалечаващия се поручик, — не желаете ли да научите края на историята?
Поручикът само пришпори още веднъж коня си.
Състоянието на подпоручик Дуб се беше толкова подобрило, че той слезе от санитарната двуколка, събра около себе си подчинените си от ротата и с още размътена глава се зае да ги поучава. Държа километрична реч, която им натежа повече от мунициите и пушките.
Тя бе смесица от различни сравнения.
Започна така:
— Обичта на войниците към господа офицерите прави възможни и най-невероятните жертви, но не в това е въпросът, а обратно, ако тази обич не е вродена у войника, тя трябва да се възпита у него със сила. В цивилния живот принудителната обич на един към друг, да кажем, на ученика към учителите, продължава дотогава, докато съществува външната принуда, която я предизвиква, у военните обаче виждаме тъкмо обратното, тъй като офицерът не бива да позволява ни най-малкото отпускане в обичта, която привързва войника към началника му. Тази обич не е някаква обикновена обич, тя всъщност е съчетание от уважение, страх и дисциплина.
През цялото време Швейк вървеше от лявата страна на подпоручик Дуб и докато той говореше, непрекъснато беше обърнат с лице към него, както при командата „глави надясно“.
Отначало подпоручикът не забелязваше това и продължаваше:
— Тази дисциплина и задължението да се подчиняваме, принудителната обич на войника към офицера се отличава с голяма стегнатост, тъй като отношението между войник и офицер е съвсем ясно: единият се подчинява, другият заповядва. Още от най-древни времена четем в книгите за военното изкуство, че военният лаконизъм, военната простота е именно онази добродетел, която трябва да бъде усвоена от всеки войник. Ще не ще, войникът трябва да обича своя началник, който в неговите очи трябва да бъде най-висшата завършена, изкристализирала субстанция на твърдата и съвършена воля.
Едва сега той забеляза, че Швейк го следи с извита също като по командата „глави надясно“ глава. Стана му страшно неприятно, защото сам бе почувствувал, че се е уплел в своята реч и че не може да се измъкне от тия дебри на войнишката обич към началника. Затова кресна на Швейк:
— Какво си зяпнал като теле в железница?
— Съгласно заповедта, господин подпоручик. Нали вие самият веднъж ми обърнахте внимание, че когато говорите, аз трябва да следя с поглед устата ви. И тъй като всеки войник трябва да изпълнява заповедите на своя началник и да ги помни до гроб, аз съм принуден да правя това.