Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

— Това е тютюнец, ей, не е то вашата махорка. Аз тук, душо еврейска, съм върховен господар. Като кажа нещо, всичко трепери и се крие в миша дупка. В нашата армия дисциплината е друга, не е като у вас. Вашият цар е сволоч, а на нашия му сече главата. Сега ще ти покажа нещо, та да видиш каква дисциплина има у нас.

Той отвори вратата, която водеше към другото помещение, и извика:

— Ханс Льофлер!

Оттатък някой се обади:

— Hier!661

Веднага след това влезе гушав войник, някъде от Щирия, с изражение на разциврен кретен. В етапния пункт той изпълняваше длъжността на момче за всичко.

— Ханс Льофлер — заповяда подофицерът, — вземи лулата ми, захапи я в зъбите си, нали знаеш куче кога носи нещо на господаря си, и почвай да обикаляш масата на четири крака, докато ти кажа: Halt!662 Ама внимавай, ей, да лаеш като същинско куче и гледай да не изтървеш лулата от устата си, защото ще заповядам да те вържат.

Гушавият щириец започна да лази на четири крака и да лае.

Фелдфебелът победоносно погледна Швейк:

— Какво ти разправям аз, еврейче, виждаш ли каква дисциплина има у нас?

И фелдфебелът самодоволно погледна нямото лице на войника, домъкнат тук от някоя алпийска мандра.

— Halt! — каза той най-сетне. — Сега служи и ми донеси лулата. Хубаво, ха сега извикай „холари-холари“!

В помещението се раздаде силен рев:

— Холари-холари-холарьо…

След представлението фелдфебелът извади от чекмеджето си четири цигари и великодушно ги подаде на Ханс. Тогава Швейк се зае да разказва на заваления си немски език една подобна случка. В някакъв полк един офицер имал също такава изпълнителна свръзка, изпълнявала всичко, което ѝ заповядал господарят. Веднъж попитали ординареца дали ще изпълни заповедта на господаря си, ако той му нареди да изяде с лъжица онова, което изкенза. Той отговорил: „Ако ми заповяда подпоручикът, ще го изям съгласно заповедта, но в него не бива да има косъм, много съм гнуслив, веднага ще ми прилошее.“.

Фелдфебелът се усмихна:

— Вие евреите имате сполучливи вицове, но хващам се на бас, че дисциплината във вашата армия не е като у пас. Но да преминем към въпроса. Назначавам те главен на транспорта! До довечера ще ми направиш списък на всички пленници! Ще получаваш дажбите им, ще ги разделиш на групи от по десет души и ще те държа отговорен, ако някой от тях избяга! Ако някой рече да избяга, тебе ще те разстреляме, душо еврейска!

— Аз, господин фелдфебел, бих искал да поговоря с вас — каза Швейк.

— Хайде, без пазарлъци — отговори фелдфебелът. — Хич не ги обичам такива. Ще взема да те изпратя в лагер. Я го гледай колко бърже се аклиматизира той у нас в Австрия. Кани ме на частен разговор… Колкото по-добре се държи човек с вас пленниците, толкова по-нахални ставате… Хайде обирай си крушите, ето ти хартия и молив и почвай списъка… Какво има още?