Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
— Тя, Ричард, е влюбена в теб и се чувства отхвърлена — отбеляза Стивън, решил, че е минало достатъчно време и може да отвори дума за това.
Морган го погледна смаян.
— Дрън-дрън, била влюбена. Между нас никога не е имало любов! Знам, ти се надяваше, че щом се оженим, ще я обикна, но къде ти!
— Така е, тя обаче те обича.
Смутен, Ричард замълча, премести една пешка, после премести и коня. Ако Лизи наистина го обичаше, значи се чувстваше много по-наранена, отколкото си мислеше той. Спомни си как му бе разправяла за „Лейди Пенрин“ и за униженията, на които жените са били подлагани, и чак сега прогледна за най-страшното в престъплението, което бе извършил спрямо нея — по непростим начин я беше унизил пред всички. Тя не му бе казвала никога, че го обича, не го беше намеквала с дума, с поглед… Ричард изгуби и коня.
— Как се погаждат морските пехотинци и флотата? — смени той темата.
— Хич и не питай! Хънтър открай време има зъб на майор Рос, но покрай заточеничеството си тук съвсем го намрази. Поне засега не са се хванали гуша за гуша, ала в скоро време и това ще стане. Хънтър разполага само със скутера на „Сириус“, не може да се впусне в дълги морски пътешествия, затова почти през цялото време не прави друго, освен да гребе около омразния остров Нипиън — предполагам, търси доказателства, че не е виновен, с които да се защити, когато в Англия го изправят пред военен трибунал. Щом огледа сантиметър по сантиметър дъното и състави картата, сигурно ще се запретне да проучва цялото крайбрежие.
— Извинявай за неудобния въпрос, но защо Джони се върна при него?
Стивън сви рамене и се свъси.
— Какво му е неудобното, ще ти отговоря, разбира се. На един моряк му е много трудно да не се подчинява на капитана си, освен ако по душа не си е бунтар, а Джони не е такъв. За него Хънтър въплъщава Кралската флота и му е нещо като бог.
— Понеже стана дума за Кралската флота, подочух, че лейтенант Уилям Брадли се е изнесъл от офицерските бараки и се е преместил да живее на пътя за залива Бол.
— Разбрал си, че се е изнесъл, заради дървения материал, който бичите за новата му къща. Да, махна се от бараките, но никой не съжалява особено. Брадли си е странна птица, говори си сам, затова и не му трябва компания. Доколкото разбрах, майорът го е пратил да огледа вътрешността на острова и да се заеме със земеразделянето. А това си е кръвна обида за Хънтър, който е твърдо убеден, че никой от флотата, независимо от чина, не бива да се унижава и да работи на сушата.
След като загуби най-позорно шахматната партия, Ричард стана да запали от огъня на Стивън борината.
— Искам реванш, но ако не си тръгна още сега, ще наруша вечерния час. Ще дойдеш ли утре с мен в планината — да наловим още птици?
— На драго сърце. Изядохме рибата до шушка.
Стивън му махна и се върна в къщата, опитвайки се да си представи изражението върху лицето му. Платното на „Сириус“ вече бе освободено от задължението да предпазва бездомните от стихиите и бе поделено между свободните граждани, за да си ушият от него сламеници и хамаци — благодарение на реколтата пшеница, отгледана от Кинг, а също на това, че в селището нямаше коне и едър рогат добитък, слама имаше колкото щеш. Стивън, за когото се смяташе, че е намерил платното, получи от него колкото поиска, така че беше взел достатъчно и за себе си, и за Ричард. То бе престояло доста дълго в морето, после го изпраха няколко пъти със сапун, та да омекне, и го разкроиха на чаршафи и на работни панталони. Жените, които знаеха да шият, бяха впрегнати в направата на панталони за моряците и пехотинците, които в замяна на новия чифт бяха задължени да преотстъпят стария на някой каторжник. Чак когато платното на „Сириус“ бе освободено за други нужди, всички си дадоха сметка колко огромно е то.
— Не знам как да ти се отплатя за платното — каза Ричард, когато по залез-слънце на другия ден срещна Стивън на пътя за Водопада. — Одеялата се износват за нищо време, ако застилаш с тях леглото. А платното ще издържи години наред.
— Дано.
Поеха по най-далечната пътека, по която минаваха малцина, понеже тя бе и най-дългата, и уловиха пет-шест птици горе на билото, където пернатите все така гнездяха на безбройни рояци. Беше достатъчно да се пресегнеш и да ги вземеш, после да им прекършиш с едно-единствено бързо движение гръкляна и да ги пъхнеш в торбата. Сега буревестниците мътеха, макар че количеството хванати птици не намаляваше. Според сметките на Кларк те възлизаха на хиляди, при това в тази бройка влизаха само онези, които хората бяха предали в държавното хранилище, плюс хванатите от самия Кларк и от колегите му — другите офицери.