Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Много добре. — Той беше доволен, че има толкова власт, че е висш служител, издигащ се по стълбата на йерархията, и има възможността да спомага за осъществяването на политиката на правителството в областта на нефтодобива, като в същото време икономисва парите на съдружниците. — Много добре, но разрешенията за напускане на страната ще са валидни само две седмици, тарифата ще бъде — той за момент се замисли, — ще бъде пет хиляди щатски долара за един хеликоптер, платени в брой преди излитането, и след две седмици машините трябва да са тук.
— Не мога да приготвя толкова пари навреме. Бих могъл да ви дам съкровищен бон или чекове по две хиляди долара на хеликоптер, платими в швейцарска банка.
Известно време се пазариха и се спряха на три хиляди и сто долара.
— Благодаря, ага Макайвър — учтиво приключи Али Киа. — Само ще ви помоля, като излизате да си придадете разочарован вид, за да не даваме надежди на тези мошеници отвън.
Когато седна в колата си, Макайвър извади документите и се загледа в подписите и печатите.
— Толкова са истински, че просто не е за вярване — измърмори той. — Сега 125 е легализиран и Киа твърди, че спирането на работата няма да важи за нас, имаме разрешение за излизане от страната за три 212, които са необходими за Нигерия — девет хиляди долара спрямо стойността им от три милиона е повече от добра сделка! Изобщо не предполагах, че ще успея! Ей, Макайвър! — възкликна доволно той. — Заслужаваш едно уиски! Едно много голямо уиски!
33
В северните предградия: 6,50 вечерта.
Том Локхарт слезе от очуканото старо такси и даде на шофьора десетдоларова банкнота. Шлиферът му и униформата на пилот бяха смачкани, беше много изморен, небръснат, мръсен, чувствуваше се занемарен. Но това нямаше значение — Локхарт се радваше, че най-сетне е пред собствения си апартамент и близо до Шаразад. Прехвърчаха снежинки, но той почти не ги забеляза, а забърза нагоре по стълбището. Нямаше смисъл да чака асансьора, той не работеше от месеци.
На колата, която беше заел от един от пилотите в Бандар-е Делам вчера, й свърши бензинът на половината път до Техеран, защото се повреди бензиновата помпа. Той я остави в един гараж, успя да се качи на автобуса, после — на друг и след като той много пъти се поврежда, бави и отклонява, пристигна на главната автогара в Техеран преди два часа. Нямаше къде да се измие, нямаше вода, тоалетните — вечните отрупани с мръсотия дупки в земята.
По улиците и стоянките — никакви таксита. Нямаше и автобуси, които да спират близо до дома му. Пеша беше твърде далеч. И изведнъж изникна едно такси, той го спря и макар че беше пълно като винаги, отвори вратата и успя да се набута вътре, умолявайки постниците да му позволят да пътува с тях. Постигна се разумен компромис. За тях би било чест да остане в колата, а за него би било чест да им плати сметката и той да бъде последният, като даде на шофьора парите в брой. Американски пари. Отиде и последната му банкнота.
Завъртя ключа в бравата, обаче вратата беше залостена отвътре, затова натисна звънеца и зачака нетърпеливо слугинята да отвори — самата Шаразад никога не отваряше. Пръстите му потропваха в радостен ритъм, сърцето му беше преизпълнено с любов към нея. Вълнението му се усили, като чу стъпките на прислужницата, резетата се вдигнаха и вратата се открехна. Пред него изникна непознато лице, загърнато в чадор.
— Какво искате, ага? — Гласът й беше рязък като фарсито, на който говореше.
Вълнението го напусна и на негово място остана една болезнена празнина.
— Коя си ти? — попита той също така рязко. Жената понечи да затвори вратата, но той я подпря с крак и я отвори със замах.
— Какво правиш в дома ми? Аз съм негово превъзходителство Локхарт и това е моето жилище! Къде е нейно височество съпругата ми? А?