Властелинът на пръстените
- Автор: Толкин Джон Рональд Руэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Властелинът на пръстените». Краткое содержание книги:
ГЛАВА 8
ПЪТЯТ КЪМ ИСЕНГАРД
И тъй в лъчите на прекрасното утро крал Теоден и Гандалф Белия конник отново се срещнаха на зелената трева край Усоевия ручей. Тук бяха и Арагорн, син на Араторн, и Леголас елфът, и Еркенбранд Западнопределски, и благородниците от Златния замък. Около тях се сбираха Рохиримите, конниците на Пределите. Почудата бе засенчила радостта от победата и очите им се взираха към гората.
Внезапно се раздаде мощен вик и откъм Вала се зададоха ония, които бяха отблъснати към Усоето. Там бяха Гамлинг Стари и Еомер, син на Еомунд, а край тях крачеше Гимли джуджето. Беше без шлем и главата му бе омотана с ивица кърваво платно, ала гласът му мощен и звучен.
— Четиридесет и двама, драги Леголас! — викна той. — Уви! Секирата ми се нащърби — четиридесет и първият имаше железен нагръдник. Ти докъде я докара?
— Изпреварваш ме с една бройка — отвърна Леголас. — Но не ми се свиди първенството, толкова се радвам да те видя на крак!
— Добре дошъл, Еомер, сестрин сине! — каза Теоден. — Щом те видях невредим, вече наистина мога да се радвам.
— Привет, господарю на Пределите! — каза Еомер. — Черната нощ отмина и отново е ден. Но денят донесе странни вести. — Той се обърна и смаяно изгледа първо гората, сетне Гандалф. — Още веднъж идваш в нечакан час.
— Нечакан в тежък час — възрази Гандалф. — Казах, че ще се върна да се срещнем тук.
— Но не посочи часа, нито пък предсказа как ще пристигнеш. Странна помощ водиш. Могъщо е вълшебството ти, Бели Гандалфе!
— Може би. Но ако е тъй, още не съм го показал. Аз само дадох добър съвет пред заплахата и използувах бързината на Сенкогрив. Много повече стори собствената ви доблест и яките нозе на мъжете от Западния предел, които бързаха цяла нощ.
Тогава всички изгледаха Гандалф с още по-силно изумление. Някои мрачно се озъртаха към гората и прокарваха длани по лицата си, сякаш мислеха, че неговите очи виждат по-добре от техните.
Гандалф се разсмя весело.
— Дърветата ли? — запита той. — Не, виждам гората тъй ясно, както и вие. Но това не е мое дело. То не се влияе от съветите на мъдреците. Събитията се развиха по-добре от моите планове и дори от надеждите ми.
— Ако вълшебството не е твое, то чие е? — каза Теоден. — Не идва от Саруман, това е ясно. Има ли някакъв по-могъщ мъдрец, за когото тепърва ще научим?
— Това не е вълшебство, а много по-древна сила — каза Гандалф, — сила, бродила по земята, още преди елф да запее и звън на чук да се лее.
— И какъв е отговорът на тая гатанка? — запита Теоден.
— Ако искаш да узнаеш, ще трябва да дойдеш с мен в Исенгард — отвърна Гандалф.
— В Исенгард? — викнаха всички.
— Да — каза Гандалф. — Аз ще се завърна в Исенгард и който желае, нека дойде с мен. Странни неща може да видим там.
— Но дори да съберем всички мъже от Пределите и да ги изцелим от рани и умора, пак не ще ни стигнат за щурм срещу крепостта на Саруман — каза Теоден.
— Въпреки това тръгвам към Исенгард — рече Гандалф. — Не ще се бавя за дълго там. Сега пътят ми води на изток. Чакайте ме в Едорас, преди да се нащърби луната!
— Не! — отсече Теоден. — В мрачния предутринен час се усъмних, но вече няма да се разделим. Ще дойда с теб, ако такъв е съветът ти.
— Сега искам да говоря със Саруман колкото се може по-скоро — каза Гандалф, — и тъй като той ти нанесе тежко оскърбление, би следвало да бъдеш там. Но след колко време ще потеглиш и можеш ли да яздиш бързо?
— Моите хора са изнурени от битката, а и аз се уморих — каза кралят. — Дълго препусках и малко спах. Уви! Старостта ми не е измама, нито се дължи само на шепота на Змийския език. Болест е тя, що ни един лечител не може да изцели напълно, та бил той дори и Гандалф.
— Тогава бързо пусни да почиват всички, които ще яздят с мен — каза Гандалф. — Ще потеглим с първите вечерни сенки. Тъй ще е най-добре, съветвам те отсега нататък всичките ни придвижвания да бъдат колкото се може по-тайни. Но не взимай много хора със себе си, Теоден. Отиваме на преговори, а не на бой.