Властелинът на пръстените
- Автор: Толкин Джон Рональд Руэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Властелинът на пръстените». Краткое содержание книги:
— Барух Хазад! Хазад ай-мену!
Една секира се завъртя и профуча из мрака. Двамина орки паднаха без глави. Останалите побягнаха.
Докато Арагорн тичаше на помощ, Еомер мъчително се изправи на крака.
Вратичката отново бе затворена, желязната порта бе затрупана отвътре с камъни. Когато всички се прибраха на сигурно място, Еомер се обърна.
— Благодаря ти, Гимли, сине на Глоин! — каза той. — Не знаех, че си излязъл с нас в набега. Но неканеният гост често се оказва най-приятен. Как тъй се появи?
— Последвах ви да се поразсъня — отвърна Гимли, — но като погледнах планинците, сториха ми се прекалено едри за мен, та изчаках зад един камък да ви видя как си играете с мечовете.
— Трудно ще ти се отплатя — каза Еомер.
— Не една възможност може да ти падне, преди да изтече нощта — разсмя се джуджето. — Но аз съм доволен! Откакто напуснахме Мория, не бях цепил нищо освен дърва.
— Двама! — каза Гимли, потупвайки топора си. Беше се върнал на мястото си върху стената.
— Двама? — отвърна Леголас. — Аз свърших по-добра работа, макар че сега трябва да опипвам по плочките за паднали стрели — моите свършиха. Обаче докарах бройката поне до двадесет. Но това са само няколко листенца в гората.
Небето бързо се проясняваше и залязващата луна грееше ярко. Но светлината не донесе надежда на конниците от Пределите. Вместо да намалее, врагът пред тях като че се бе умножил, а нови и нови тълпи прииждаха през пролома откъм долината. Набегът върху Канарата донесе само кратък отдих. Щурмът на портите се поднови с удвоени сили. Пълчищата на Исенгард ревяха като море под Усоева стена. Орки и планинци гъмжаха в подножието й от край до край. Въжета с куки прелитаха над горния зид по-бързо, отколкото защитниците успяваха да ги пресекат или да ги метнат обратно. Издигаха се стотици дълги стълби. Много от тях падаха строшени, ала ги заместваха нови и орките се втурваха по тях като маймуни из черните гори на Юга. Мъртви и ранени се трупаха в подножието на стената като изхвърлени от талазите камъчета; все по-високо се издигаха тия зловещи могили, а врагът продължаваше да напира.
Роханските мъже губеха сили. Всички стрели бяха изстреляни, всяко копие — захвърлено, мечовете им бяха нащърбени, щитовете им разцепени. На три пъти ги сбираха Арагорн и Еомер и три пъти проблесна Андурил в отчаяна атака, отблъсквайки врага от стената.
Сетне из Усоето зад тях се надигна глъч. Орките бяха пропълзели като плъхове по канала, през който течеше ручеят. Там се бяха сбрали в сянката на зъберите, докато горе се разгори битката и всички защитници изтичат към върха на стената. Тогава изскочиха. Някои вече бяха навлезли в Усоето и се биеха с пазачите на конете.
Гимли скочи от стената с лют вик, който отекна между зъберите:
— Хазад! Хазад!
Скоро си намери достатъчно работа.
— Ай-ой! — изкрещя той. — Орките са отвъд стената. Ай-ой! Ела, Леголас! Ще има и за двама ни. Хазад ай-мену!
Дочувайки мощния глас на джуджето над гълчавата, Гамлинг Стари погледна от Рогоскал надолу.
— Орките са в Усоето! — извика той. — Шлем! Шлем! За Шлемингите!
С този вик той се втурна от Канарата надолу по стълбата и мнозина мъже от Западния предел го последваха.
Атаката бе тъй стръвна и внезапна, че орките отстъпиха пред тях. Не след дълго бяха заклещени в теснините на клисурата и съсечени или изблъскани към дълбините на Усоето, където, крещейки, рухнаха пред пазачите на потайните пещери.
— Двадесет и един! — викна Гимли. Той завъртя секирата с две ръце и покоси в нозете си последния орк. — Сега пак изпреварих уважаемия Леголас.
— Трябва да запушим пътя на тия плъхове — каза Гамлинг. — Разправят, че джуджетата били прочути майстори каменари. Помогни ни, уважаеми!
— Ние не дяламе камъните с бойни секири или с нокти — отвърна Гимли. — Но ще помогна както мога.
Събраха колкото камъни и отломки им попаднаха подръка и под ръководството на Гимли западняците задръстиха вътрешния край на водостока, докато остана само тесен преливник. Придошъл от пороя, Усоевият ручей кипна, развълнува се в преграденото си корито и бавно се разля на хладни езерца от зъбер до зъбер.