Властелинът на пръстените
- Автор: Толкин Джон Рональд Руэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Властелинът на пръстените». Краткое содержание книги:
— На това се надявам — отвърна Леголас. — Но съжалявам, че не дойде насам. Исках да кажа на уважаемия Гимли, че бройката ми вече е тридесет и девет.
— Ако си пробие път до пещерите, пак ще те изпревари — разсмя се Арагорн. — През живота си не съм виждал някой да върти секирата тъй добре.
— Аз ще ида да потърся стрели — каза Леголас. — Няма ли да свърши тая нощ, та да се целя по-добре на светло.
Арагорн влезе в крепостта. За свое отчаяние научи, че Еомер не е стигнал до Рогоскал.
— Не, той не дойде към Канарата — каза един от западняците. — За последен път го видях да сбира бойци около себе си и да си пробива път към дъното на Усоето. Гамлинг и джуджето бяха с него, но аз не успях да се добера до тях.
С широки крачки Арагорн пресече вътрешния двор и се изкачи до една стая високо в кулата. Кралят стоеше там като мрачен силует пред тясното прозорче и се вглеждаше към долината.
— Какво ново, Арагорн? — запита той.
— Усоева стена е превзета, владетелю, и всички защитници са отхвърлени, но мнозина успяха да се доберат до Канарата.
— Тук ли е Еомер?
— Не, кралю. Но мнозина от хората ти се оттеглиха към Усоето; някои казват, че и Еомер бил сред тях. В теснините могат да отблъснат врага й да се вмъкнат в пещерите. Каква надежда биха имали после, не знам.
— По-добра от нас. Разправят, че там имало добри запаси. А въздухът е здравословен, защото пещерите се проветряват през пукнатини високо в скалата. Никой не може да си пробие път навътре срещу решителни защитници. Те ще издържат още дълго.
— Но орките са домъкнали от Ортанк някаква пъклена магия — каза Арагорн. — Те имат избухващ огън и с него превзеха Стената. Ако не успеят да проникнат в пещерите, могат да затрупат защитниците вътре. Ала сега трябва да насочим всички мисли към собствената си защита.
— Терзая се в този затвор — каза Теоден. — Ако можех да срещна вражеските копия, яздейки пред хората си на бойното поле, навярно отново щях да усетя опиянението на битката и тъй да свърша. Но тук съм безполезен.
— Тук поне си под закрилата на най-здравата крепост в Пределите — отвърна Арагорн. — По-голяма е надеждата да те опазим в Рогоскал, отколкото в Едорас или дори в Черноден сред планините.
— Разправят, че Рогоскал никога не е бил превземан с щурм — каза Теоден, — но сега съмнение обзема сърцето ми. Светът се променя и всичко, що някога е било силно, днес се оказва несигурно. Как може сега да устои кула пред подобни пълчища и подобна безумна омраза? Ако знаех колко е нараснала силата на Исенгард, може би нямаше тъй бързо да препусна насреща въпреки всички хитрини на Гандалф. Сега съветът му не изглежда толкова добър, колкото ми се стори под утринните лъчи.
— Не преценявай съвета на Гандалф, преди да е свършило всичко, кралю — каза Арагорн.
— Краят няма да се забави — каза кралят. — Но аз не ще свърша тук като стар язовец в капан. Снежногрив, Азуфел и конете на моята стража са във вътрешния двор. Щом зазори, ще наредя да затръби рогът на Шлем и ще препусна на бой. Ще яздиш ли до мен, сине на Араторн? Може би ще си пробием път, или с гибелта си ще заслужим песен… ако остане някой жив да ни възпее.
— Ще яздя до теб — каза Арагорн.
Като се сбогува, той се върна към стените и обиколи навсякъде да ободри хората и да помогне там, където щурмът е най-буен. Леголас тръгна с него. Огнени езици избухваха отдолу, разтърсвайки камъните. Из въздуха хвърчаха въжета с куки, надигаха се стълби. Отново и отново се добираха орките до върха на външната стена и отново защитниците ги отхвърляха надолу.
Накрая Арагорн се изправи над голямата порта, без да обръща внимание на вражеските копия. Вгледа се надалеч и видя, че небето на изток избледнява. Тогава вдигна празната си десница с длан навън в знак, че желае да преговаря.
Орките закрещяха и се закискаха.
— Слез! Слез! — викаха те. — Ако искаш да говориш с нас, слез! Доведи краля си! Ние сме бойците Урук-хай. Ако не дойде, ще идем да го измъкнем от дупката му. Доведи го тоя кръшкач, краля!
— Кралят е там, където пожелае — каза Арагорн.
— Що щеш тук тогава? — отвърнаха те. — Защо надничаш навън? Да не би да искаш да видиш величието на нашата армия? Ние сме бойците Урук-хай.
— Надникнах да видя зората — каза Арагорн.
— Какво зората, какво зората? — подиграваха се те. — Ние сме Урук-хай — не спираме да се бием ни денем, ни нощем, ни в ясно време, ни в буря. Идем да убиваме под слънце и луна. Какво зората?
— Никой не знае какво ще му донесе новият ден — каза Арагорн. — Махайте се, преди да ви е сполетяла беда.
— Слизай, или ще те смъкнем от стената — развикаха се те. — Това не са преговори Ти нямаш какво да кажеш.