Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Повече от достатъчно, за да… продължи експлоатацията. Вече съм наредил да извеждате екипажи веднага след пристигането на техните заместници.
Али Киа извади тънка папка от чекмеджето и му подаде лист хартия. Беше заповед до имиграционните служби на техеранското, абаданското и ширазкото летища, с която се разрешаваше на пилотите и техническите екипажи, назначени в „Иран Хеликоптърс, да напускат страната в замяна на пристигащите екипажи. Заповедта беше лошо напечатана, но четлива, на фарси и английски, подписана от комитета, отговарящ за «Иран Ойл», с вчерашна дата. Макайвър никога не беше чувал за такъв комитет.
— Благодаря ви. Може ли също така да ви помоля за вашето разрешение 125 да прави поне по три полета седмично през следващите един-два месеца? Разбира се, само докато международните ви летища възстановят нормалното си функциониране. Налага ни се да докарваме екипажи, резервни части, екипировка и така нататък — добави той с привидно безразличие, — за да можем да изведем излишния персонал.
— Бих могъл да дам такова разрешение — съгласи се Киа.
Макайвър му подаде папката с документи.
— Позволих си да го напиша, за да ви спестя усилията, господин министър, придружено от копия до ръководителите въздушно движение в Киш, Ковис, Шираз, Абадан и Техеран.
Киа внимателно прочете първия екземпляр. Беше написан на фарси и английски просто, точно и в съответния официален стил. Пръстите му трепнаха. Подписването на тези документи далеч надхвърляше правомощията му, но сега, когато заместник-председателят бе в немилост, както и шефът му (предполагаше се, че и двамата са освободени от длъжност от същия този тайнствен Революционен комитет), и при увеличаващия се хаос в правителството той разбра, че трябва да поеме риска. А рискът си заслужаваше. Беше абсолютно необходимо и той, и семейството, и приятелите му да имат осигурен частен самолет, и то реактивен.
«Винаги мога да кажа, че шефът ми е наредил да подпиша» — помисли си той. Стараеше се лицето и очите му да не издадат притеснението му. — 125 е дар божи тъкмо в случай че срещу мен тръгнат лъжи. Проклетият Яред Бакраван! Приятелството ми с това бездомно куче едва не ме въвлече в неговата държавна измяна; през живота си никога не съм давал пари назаем, нито съм участвал в заговори с чужденци или пък съм поддържал шаха.“
За да впрегне Макайвър, той почти ядосано хвърли документите при препоръчителното писмо.
— Може и да е възможно това да бъде одобрено. Летищната такса за едно кацане ще е петстотин долара. Това ли е всичко, господин Макайвър? — попита той, знаейки, че има още. „Ах, това мръсно английско куче! Да не би да си мисли, че може да ме избудалка?“
— Само още едно нещо, ваше превъзходителство. Макайвър му подаде последния документ.
— Имаме три хеликоптера, които спешно се нуждаят от ремонт. Трябва им подписано разрешение за излитане, за да мога да ги изпратя в Ал Шаргаз. — Той пое дълбоко дъх.
— Не е необходимо да изпращате извън страната скъпи машини, Макайвър. Отремонтирайте ги тук.
— О, ако можех, веднага щях да го сторя, ваше превъзходителство, но просто няма начин. Тук нямаме части, нито техници, а всеки ден, в който един от хеликоптерите ни не лети, струва цяло състояние на нашите съдружници. Цяло състояние — повтори той.
— Ама, разбира се, че можете да ги поправите тук, Макайвър, просто докарайте резервните части и техниците от Ал Шаргаз.
— А освен парите за денгубите на хеликоптерите трябва и да се плащат издръжката и заплатите на екипажите. Всичко става много скъпо; бих искал да кажа и че това са разходи, направени от иранските ни съдружници, което е част от договора с тях… Тяхно задължение е да ни осигуряват всички необходими разрешения за напускане на страната — продължаваше да го придумва Макайвър. — Необходими са ни всички налични съоръжения и екипировка, които могат да обслужват новите договори, поети от „Гърни“, ако аято… ако, такова, правителственият декрет за нормализиране на нефтодобива ще се спазва и изпълнява. Без тях… — Той не довърши изказването си и пак пое дълбоко дъх. Молеше се да е избрал правилната примамка.
Киа се намръщи. Всичко, което беше разноски на иранските съдружници, сега излизаше от неговия джоб.
— За колко време могат да бъдат отремонтирани и докарани обратно?
— Ако ги изведа до два дни — две седмици, ден-два повече или по-малко.
Киа отново се поколеба. Договорите с „Гърни“, прибавени към съществуващите договори с „Иран Хеликоптърс“, хеликоптерите — всичко това днес възлизаше на една шеста — без никакво инвестиране, ликуваше той вътре в себе си. Особено ако всичко се осигури от тези чужденци, нямаше да понесе никакви разходи! Разрешения за напускане на страната за три хеликоптера? Погледна часовника си — беше „Картие“, украсен със скъпоценни камъни, подарък-рушвет от един банкер преди две седмици. Банкерът имаше нужда от половин час работа с функциониращ телекс, без да бъде обезпокояван от никого. След няколко минути Киа имаше среща с председателя на ръководителите на въздушното движение и лесно щеше да му наложи решението си.