![Каменният кръг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/8/7/kamenniyat-krg-bg-download.jpg)
Каменният кръг [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Каменният кръг [bg]». Краткое содержание книги:
— Ооо! — Господин Уилъби се ококори.
— Ако това се случи — казах страховито, — единственият лек е да бъдат ампутирани, преди да се появи гангрена.
Господин Уилъби изсъска, за да покаже, че е разбрал и е дълбоко потресен. Купчината на леглото, която се бе мятала напред-назад по време на разговора, застина.
Погледнах към китаеца. Той сви рамене. Скръстих ръце и зачаках. След минута един дълъг крак, елегантно гол, се подаде изпод завивките. След още миг и другарчето му се присъедини и стъпи на пода.
— Проклети да сте и двамата — каза дълбок шотландски глас с тон на крайна неприязън. — Идвайте.
Фъргъс и Марсали се облягаха на перилата на кърмата, сгушени един до друг. Той я бе хванал през кръста, а дългата ѝ коса се развяваше на вятъра.
Като чуха стъпките ни, Фъргъс се озърна през рамо. После ахна и се обърна, прекръсти се ококорен.
— Нито… дума… — рече Джейми през зъби.
Фъргъс отвори уста, но нищо не излезе от нея. Марсали също се обърна и изпищя.
— Татко! Какво ти се е случило?
Очевидната ѝ уплаха и загриженост спря Джейми да не изрече някоя злобна забележка. Лицето му се отпусна леко, при което тънките златни игли, които стърчаха зад ушите му, потрепнаха като антенки на мравка.
— Всичко е наред — рече той намусено. — Някаква глупост на китаеца, заради повръщането.
Ококорена, Марсали се приближи и плахо докосна с пръст иглите, забити в плътта на китката му. Още три бляскаха от вътрешната страна на крака му, на няколко инча над глезена.
— А… действа ли? — попита тя. — Как си?
Устните на Джейми потрепнаха, чувството му за хумор започваше да се завръща.
— Приличам на набучена с игли парцалена кукла на вещица — каза той. — Но пък не съм повръщал от четвърт час, така че май работи. — Погледна за миг към мен и господин Уилъби, които стояхме близо до перилата.
— Не ми се смучат краставички сега — каза той, — но може да пийна малко ейл, ако нямаш против да ми донесеш, Фъргъс.
— О, да, да, милорд. Ще дойдете ли с мен? — Неспособен да откъсне очи от него, Фъргъс посегна плахо към ръката му, но размисли.
— Да кажа ли на Мърфи да започне да ти приготвя обяда — извиках след Джейми, когато се обърна да последва Фъргъс. Той ме изгледа през рамо. Златните игли стърчаха от косата му по две и сияеха на утринната светлина като дяволски рогца.
— Не си насилвай късмета, сасенак — каза той. — Няма да го забравя. Преплетени тестиси — ха!
Господин Уилъби клечеше в сенките до огромна бъчва с вода, която бе предназначена за вахтените. Броеше на пръсти, явно погълнат от някакво изчисление. Когато Джейми се отдалечи, той вдигна поглед.
— Не плъх — каза той, като клатеше глава. — Не и дракон. Це-ми роден в година на Овен.
— Наистина ли? — попитах, като гледах широките рамене и червената глава, сведена упорито срещу вятъра. — Колко подходящо.
42.
Човекът на Луната
Както подсказваше и името на длъжността му, като надзорник на товара Джейми нямаше много работа. Освен да провери съдържанието по трюмовете съгласно документите, за да се увери, че „Артемида“ наистина превозва указаното количество кожи, калай и сяра, нямаше какво друго да прави в морето. Задълженията му щяха да започнат, когато стигнем Ямайка и товарът трябваше да се разтовари, провери отново, продаде, да се платят таксите, да се извадят комисионите и да се попълнят документите.
Междувременно и двамата нямахме много работа. Макар че господин Пикар, боцманът, оглеждаше алчно огромната снага на Джейми, беше очевидно, че той нищо не разбира от мореплаване. Беше бърз и пъргав като всеки от екипажа, но напълно невеж по отношение на въжетата и платната, и затова безполезен за всичко, освен при редките ситуации, когато бе необходима само сила. Беше съвсем ясно, че е войник, а не моряк.
Той наистина помагаше с ентусиазъм при прострелването на оръдията, което се провеждаше през ден, помагаше да местят четирите огромни оръдия на лафетите им и прекарваше часове в оживени дискусии по оръжейно дело с Том Стърджис, артилериста. По време на тези гръмовни тренировки, Марсали, господин Уилъби и аз седяхме на безопасно разстояние под грижите на Фъргъс, който бе изключен от веселбата заради сакатата си ръка.
Донякъде бях изненадана, че екипажът ме прие без никакво възражение за корабен лекар. Фъргъс обясни, че на малките търговски кораби дори бръснарите-хирурзи били рядкост. Обикновено съпругата на артилериста — ако имаше такава — се справяла с леките наранявания и заболявания на екипажа.