Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
— Готова съм да направя всичко, което би доставило удоволствие на милорда или на вас — каза Ребека, искрено признателна. После седна пред пианото и запя.
Тя изпя няколко религиозни песни от Моцарт, любими мелодии на лейди Стейн още от миналото, и стори това с такава нежност и тъй сладко, че графинята, която се помайваше край пианото, седна близо до нея и заслуша с приковано внимание, докато от очите й се зарониха сълзи. Вярно, че дамите от опозицията, намиращи се на другия край на масата, бръмчаха и приказваха високо и непрестанно, но лейди Стейн не чуваше този шум. Тя отново бе станала дете, върнала се бе през пустотата на последните четиридесет години от живота си към манастира, където беше отрасла. Черковният орган бе свирил същите мелодии, а органистката-сестра, която тя бе обичала най-много от всички в общежитието, я бе научила да ги пее през тези ранни щастливи дни. Лейди Стейн пак беше момиче и за един час тези кратки години на щастие отново се разцъфтяха за нея — и тя се сепна, когато вратите се отвориха шумно, и като се чу високият смях на лорд Стейн, господата влязоха, обхванати от веселие.
Той разбра още при пръв поглед какво се бе случило в негово отсъствие и поне веднъж почувствува признателност към жена си. Лордът се приближи до нея и я заговори, наричайки я по име, което отново накара бледото й лице да поруменее.
— Жена ми казва, че сте пели като ангел — обърна се той към Беки. Всички знаем, че има два вида ангели, и хората казват, че и двата вида са очарователни — всеки по своя начин.
Независимо от това как бе прекарала началото на тази вечер, през останалото време Беки пожъна голям успех. Тя пя колкото можеше най-хубаво и пеенето й тъй много се хареса, че всички мъже дойдоха и се насъбраха около пианото. Жените, нейните неприятелки, бяха оставени съвсем сами. И мистър Пол Джеферсън Джоунс реши, че е напълно спечелил благоволението на лейди Гонт, когато отиде при нейно сиятелство и похвали прекрасния глас на очарователната й приятелка.
Глава L
В която се говори за обикновени хорица
Музата, която и да е тя, покровителствуваща настоящата комична повест, трябва сега да слезе от благородните височини, където се рееше до преди малко, да има добрината да кацне на скромния покрив на Джон Седли в Бромптън и да опише какво става там. И тук също, в този беден дом, живеят грижата, недоверието и безпокойството. Мисис Клеп мърмори тайно в кухнята пред съпруга си за наема и настоятелно иска от добрия човечец да въстане против бившия си покровител и настоящ наемател. Мисис Седли е престанала да посещава хазайката си в долната част на къщата и вече съвсем не е в състояние да се отнася със снизхождение към мисис Клеп. Как можеш да се държиш покровителствено към човек, на когото дължиш четиридесет лири стерлинги и който постоянно ти подхвърля намеци за тези пари? Слугинята-ирландка не е изменила най-малко своето почтително и мило държане, но на мисис Седли се струва, че е започнала да става дръзка и неблагодарна, и също както крадецът вижда полицай зад всеки храст, така и тя долавя какви ли не загатвания и заплахи във всички думи и отговори на девойката. Мис Клеп, която вече е станала същинска госпожица, според мнението на киселата стара жена не е нищо друго, освен непоносима и нахална хитруша. Мисис Седли просто не може да разбере как Амелия може толкова да я обича и защо тъй често я вика в стаята си и излиза постоянно с нея. Горчивината на бедността е отровила живота на тази някога весела и добра жена. Тя не е благодарна на Амелия за непрестанното й добро държане към нея; недоволствува срещу усилията й да бъде внимателна и услужлива; гълчи я за глупавата гордост, която изпитва спрямо детето си и за пренебрежението й към родителите си. Домът на Джорджи не е много весел, след като вуйчо Джоз си е оттеглил ежемесечната вноска и малкото семейство е изложено почти на глад.
Амелия мисли и мисли и напряга ума си да намери средства, за да увеличи мизерния доход, с който тя и близките й гладуват. Можели да дава някакви уроци? Да рисува кутии за визитни картички? Да бродира? Тя открива, че много жени работят усилено и по-добре от нея за два пенса дневно. Купува от книжарницата два позлатени по краищата картона и се залавя да рисува колкото може най-добре — върху единия се появява овчар с червен жакет, с усмихнато розово лице на фона на нахвърлян с молив пейзаж, а върху другия — овчарка, пристъпваща по малко мостче, с малко куче зад нея и със сполучливо сложени сенки. Книжарят, от когото е взела картоните, с напразната надежда, че от своя страна и той ще ги купи от нея, след като види как ги е украсила, едва скрива присмеха си, с който разглежда тези слаби произведения на изкуството. Той поглежда отстрани госпожицата, която му помага в дюкяна, слага отново картините в техния плик от сивобелезникава хартия и ги подава на клетата вдовица и на мис Клеп, на която се струва, че никога не е виждала такива прекрасни картини и е била уверена, че книжарят ще даде най-малко две гвинеи за всяка една от рисунките. Обезнадеждени и със свити сърца, те правят опити в други магазини в центъра на Лондон. «Не ми трябват» — заявява един. «Вървете си» — казва ядосано друг. Три шилинга и шест пенса са изразходвани напразно и картините отиват в спалнята на мис Клеп, която продължава да ги смята прелестни.