Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
Когато тя влезе, лорд Стейн пристъпи напред, взе ръката й и я поздрави с голяма учтивост, след което я представи на лейди Стейн и на техни сиятелства, нейните снахи. Техни сиятелства направиха три величествени поклона, а възрастната дама, разбира се, подаде ръка на новодошлата, но тя бе студена и безжизнена като мрамор.
Беки я пое с благодарност и смирение; и като направи реверанс, който би сторил чест на най-добрия учител по танц, тя, тъй да се каже, се постави в краката на лейди Стейн, като заяви, че негово сиятелство бил най-старият приятел и покровител на баща й и че тя, Беки, се научила да почита и уважава семейство Стейн още от детинството си. Работата се състоеше в това, че лорд Стейн веднъж бе купил две картини от покойния Шарп и чувствителното сираче никога не можеше да забрави това благодеяние.
След това я представиха на лейди Берейкърс, на която Ребека също направи най-почтителен реверанс. Въпросната високопоставена дама й отвърна с ледена изисканост.
— Имах удоволствието да се запозная с ваше сиятелство в Брюксел, преди десет години — каза Беки с най-пленителен глас. — Имах голямото щастие да се срещна с лейди Берейкърс на бала у графиня Ричмънд, вечерта преди битката при Ватерло. И си спомням как ваше сиятелство и милейди Бланш, вашата дъщеря, седяхте в екипажа в двора пред конюшнята на хотела и чакахте да ви намерят коне. Надявам се, че диамантите на ваше сиятелство са в безопасност.
Всеки от присъствуващите погледна съседа си. С прочутите диаманти бяха станали известни промени, за които, разбира се, Беки не знаеше нищо. Родън Кроли се оттегли с лорд Саутдаун до един прозорец, където чуха лорда да се смее най-невъздържано, когато Родън му разправи как лейди Берейкърс пращала всички да й търсят коне и как Беки «добре я наредила, бога ми». «Смятам, че от тази жена няма защо да се страхувам» — мислеше си Беки. И наистина лейди Берейкърс и дъщеря й си размениха уплашени и ядосани погледи и старата се оттегли до една маса, където най-енергично започна да разглежда някакви картини.
Когато владетелят от Дунавските страни се появи, поведоха разговор на френски и тогава лейди Берейкърс и по-младите дами видяха, за тяхно още по-голямо смущение, че мисис Кроли беше много добре запозната с този език и го говореше с много по-хубаво произношение от тяхното. Беки се беше срещала с унгарските магнати заедно с армията във Франция през 1816–1817 г. Тя запита за приятелите си с голям интерес. Чуждестранните личности я помислиха за някаква особена високопоставена дама; и принцът, и принцесата запитаха както лорд Стейн, така и маркизата, която придружаваха до банкетната зала, коя е онази petite dame [89], която говори така добре.
Най-после, след като процесията бе съставена по описания от американския дипломат начин, всички влязоха в салона, където поднесоха вечерята и където читателят е свободен да се забавлява според угодата си, както вече му обещахме.
Но когато дамите останаха сами, тогава вече Беки разбра, че ще започнат враждебни действия. Малката жена се намери в такова състояние, което я накара да признае колко прав бе лорд Стейн, когато я предупреждаваше да се пази от обществото на жени, намиращи се в по-високо от нейното положение. Също както казват, че тези, които най-много мразят ирландците, са самите ирландци, така безсъмнено най-големите мъчители на жените са пак жени. Когато клетата малка Беки остана насаме с дамите и се приближи към камината, където се бяха оттеглили знатните гостенки, те напуснаха това място и заобиколиха една маса с рисунки. Когато Беки ги последва там, те отново се запътиха една по една към огъня. Опита се да заговори едно от децата (към които на обществени места тя обикновено проявяваше голяма обич), но мистър Джордж Гонт бе извикан настрана от своята мамичка. Изобщо към чужденката се отнесоха с такава жестокост, че дори самата лейди Стейн се съжали и отиде да поведе разговор със самотната малка жена.
— Лорд Стейн разправя, че свирите и пеете много хубаво — каза й нейно сиятелство с пламнали от руменина бузи. — Бих желала да бъдете така добра и да ми попеете.
89
малка дама.