Панаир на суетата (роман без герой)

— Не е бил тук вече от четири месеца — казваше обикновено лорд Стейн. — Винаги мога да позная от чековата си книжка кога лорд Берейкърс ме е удостоявал с присъствието си.

Не подхожда на автора на настоящата повест да говори много за другите бележити личности, с които Беки имаше честта да се срещне при това свое появяване в аристократическия свят. Там беше и негово сиятелство принц Петерварадин с принцесата, неговата съпруга. Той беше добре стегнат благородник, с широки гърди на военен, върху който величествено блестеше медал, а около врата му се виждаше червената яка на ордена на Златното руно. Беше притежател на голям брой овчи стада.

— Погледнете лицето му. Струва ми се, че сам той произхожда от овца — прошепна Беки на лорд Стейн. И наистина в образа на негово величество — дълъг, важен и бял — се четеше подобна прилика.

Присъствуваше и мистър Джон Пол Джеферсън Джоунс, аташиран към американското посолство и кореспондент на вестник «Нюйоркски Демагог». За да стане приятен на компанията, той запита лейди Стейн при една пауза през време на вечерята: «Как намира Бразилия приятелят ми Джордж Тоит?» Той и Джордж били много близки в Неапол и заедно ходили да разгледат Везувий. Мистър Джоунс направи пълно и подробно описание на вечерята, което се появи своевременно в «Нюйоркски Демагог». Той споменаваше имената и титлите на всички гости, като даваше кратки биографични бележки за главните присъствуващи. Описваше външността на дамите с голямо красноречие; сервизите на масата; броя и костюмите на прислугата; изброяваше поднесените блюда и вина; украшенията на бюфета и вероятната стойност на порцелана. Той пресметна, че подобна вечеря не би могла да струва по-малко от осемнадесет долара на лице. И този човек доскоро имаше обичай да изпраща свои протежета с препоръчителни писма до настоящия лорд Стейн, насърчен да прави това поради интимните връзки, които бе имал със скъпия си приятел, покойния лорд. Той се възмущаваше твърде много, че някакъв млад и незначителен аристократ, граф Саутдаун, се отнесъл пренебрежително с него, когато се отправили към столовата. «Точно когато пристъпвах да предложа ръката си на една много приятна и остроумна дама от модното общество, блестящата и забележителна мисис Родън Кроли — пишеше той, — младият благородник застана между нея и мене и грабна моята прекрасна Елена без ни една дума на извинение. Бях принуден да вървя на края на процесията с полковника, съпруг на тази дама, един чернолик военен, отличил се в битката при Ватерло, където имал по-добра сполука, отколкото някои от събратята му с червени мундири при Ню Орлеан».