Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
Когато през ноември се състоя премиерата на новата опера на Мартин-и-Солер „Рядка вещ“ и тя пожъна бърз успех във Виена, Орсини-Розенберг обяви, че „Сватбата на Фигаро“ след деветото си представление през декември ще бъде свалена от репертоара. Публиката бе луда по новия танц, за пръв път показан в операта на Солер — валса. Този танц, чиято мелодия бе заимствувана от един австрийски народен танц, покоряваше сърцата с плавността на движенията, а също и с подчертано театралния маниер, с който го изпълняваха главните герои в операта. Валсът стана сензацията на момента, а с това осигуряваше успех и на цялата опера на Мартин-и-Солер.
Да Понте не споделяше мнението на Волфганг, според което текстът на операта на Солер и нейната партитура бяха банални и посредствени. Простичкият разказ за това как един испански инфант се влюбил в хубава селска девойка и спечелил любовта й, се ползуваше с такъв успех, че сега да Понте можеше да си избира композитор по свой вкус; дори Салиери отново желаеше да работи с него. Либретото на „Рядка вещ“ бе написал да Понте, а Моцарт се убеди, че либретистът понякога играе по-важна роля от композитора.
79
През тези дни за Волфганг бе трудно да бъде жизнерадостен, както обикновено — синът му, родил се през октомври, почина на четири седмици от задушаване.
В студеното, сиво ноемврийско утро, на другия ден след погребението на Йохан Леополд, Волфганг лежеше в кревата и мислеше за умрелите си деца: какво би излязло от тях, ако не бяха починали още като бебета. Не бе мигнал почти цялата нощ — болните бъбреци отново се обадиха, но лечението му причиняваше не по-малки мъки, отколкото самата болест. Всеки път, като тичаше долу до клозета, цял измръзваше, връщаше се в кревата схванат и дълго лежеше, без да заспи, мислейки със страх, че може и ръцете му да заболеят.
Когато Констанце се събуди, той предложи да й приготви закуската. Трябвало да си полежи, рече й той, последните шест седмици били толкова мъчителни за нея, че й е необходима почивка.
Но Констанце се надигна от леглото — тя спеше облечена, само сваляше пантофките: щом в спалнята престанеха да поддържат огъня на печката, стаята веднага изстиваше. А при това Волфганг, страхувайки се от въглеродния окис, вечно държеше прозореца отворен.
— Как мога да спя — печално рече Констанце, — когато Йохан Леополд лежи в гроба!
— От трите ни деца погребахме две! Каква е тази несправедливост!
— Това е съдба! — И тя заплака.
Той се опита да утеши жена си:
— Ще си имаме друго дете, след него още едно и така нататък…
— И всички ще умрат като тези. Не ни трябват повече деца. — Обаче забеляза унинието, изписано на лицето му, и добави: — Поне за известно време. Докато не сме в състояние да се грижим по-добре за тях.
Волфганг се загледа през прозореца към Блутгасе: само неколкостотин метра и уличката ще го отведе при Дома на ордена, където навремето го изритаха по стълбите; успехът на „Фигаро“, надяваше се той, навеки ще изличи това от паметта му. Но, уви, сега не му възлагат вече поръчки за опери, а абонаментът за концертите му се преустанови. Последните два концерта минаха при наполовина празна зала и Волфганг загуби много пари. Ето защо написа само два концерта за пиано — интересът към изпълнението му силно намаля. Констанце дали се досеща, че в най-скоро време ще се наложи да напуснат тази квартира — наемът вече не е по силите им. И за да избяга от мрачните си мисли, Волфганг реши да потърси утеха в любовта. Запали печката и побърза към леглото. Но Констанце уплашено се отстрани.
— Не, не бива. Не искам повече деца. Особено сега.
На закуска той поведе разговор по друг въпрос, който го вълнуваше:
— Щанци, много ми се иска да поканиш Кели, Атвуд и Сторасови някоя вечер у дома.
— Защо сам не ги поканиш? Познаваш ги по-отблизо, отколкото аз.
— Най-добре е, когато поканата идва от самата домакиня.
— Заради Ан Сторас? Мислиш, че слуховете ще престанат?
— Причини за слухове няма. Просто искам да се сприятелите.
— Понеже двете с нея те делим, затова ли? — ядно изрече Констанце.
— Не, защото ни канят да отидем в Англия заедно с тях.
— И мене ли? — недоверчиво попита тя.
— Разбира се, Щанци. Нима бих заминал без теб? — Сините му очи заискриха, бузите порозовяха от вълнение, а пръстите барабаняха по кухненската маса, сякаш седеше на пианото. Волфганг грабна Констанце и се завъртя с нея из гостната, а в движенията му имаше толкова нежност и любов, че тя отстъпи, позволи му да я отведе до масата и написа поканите.