Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
Волфганг протестира:
— Но това ще погуби „Фигаро“, ваше сиятелство!
— Не ме интересува. Да Понте, искам да видя либретото ви. Да Понте неохотно подаде на директора своето либрето. Орсини-Розенберг с внушителен жест откъсна няколко страници — тези на балетната сцена.
— Не можем да поставим операта без балет! — възкликна Волфганг.
— Така или иначе, с балета вие няма да можете да я поставите — усмихна им се иронично Орсини-Розенберг.
— Несправедливо е. Нямаме време да променяме сюжета.
— Тогава, Моцарт, ще си потърсим друга опера — заключи директорът, — която ще поставим вместо „Фигаро“. — И той стана, за да им подскаже, че трябва да напуснат кабинета му.
Бяс обзе Волфганг. Той стоеше пред вратите на Бургтеатер, без да забелязва нищо — нито екипажите, които минаваха покрай него, нито пешеходците, — и изтъкваше на да Понте, че такъв произвол не бива да се допуска, те трябва да се обърнат за помощ към императора. Но да Понте не се съгласи:
— Аз имам друг план. Колкото до интригите, умее да ги създава не само директорът.
Да Понте изрече това така уверено, че Волфганг се поуспокои, макар че никак не можеше да разбере защо Орсини-Розенберг трябваше да постъпи по този начин.
— Всичко е много просто. Последната дума в края на краищата има той, като изключим Йосиф. Салиери, изглежда, е предупредил директора, че „Фигаро“ може да има огромен успех и ще измести от сцената неговата опера, а когато Орсини-Розенберг с очите си видя, че е така, използува балета като предлог за смъкването на представлението ни. Но императорът може и да не се съгласи с него.
— Нали тъкмо Орсини-Розенберг ме помоли да напиша опера буфа?
— Ако тя се окаже единствената, с която ще разполага. Или ако му платим, както прави Салиери. Искате ли да опитаме това средство?
Волфганг отказа, самата мисъл за подобно нещо му беше противна.
— Тогава ще трябва да представим „Фигаро“ на самия император.
— Без балетната сцена?
— Разбира се.
— Но от това ще се загуби смисълът!
— Напълно сте прав — с хитра усмивка отвърна да Понте. — Там е цялата работа.
Йосиф прие предложението на да Понте да посети генералната репетиция на операта. Като покани императора, да Понте обясни:
— Ваше величество, много силно желаем да имаме вашето мнение за операта: може да решите, че е необходимо да се внесат някои поправки. За нас най-важно е вие, ваше величество, да останете доволен.
Йосиф с голямо удоволствие следеше представлението, докато не се стигна до балетната сцена, заменена с пантомима. Това го подразни. Сюжетът изведнъж стана непонятен а до този момент всичко беше ясно и много забавно, нямаше и никакви скандални нападки против властите, което единствено го безпокоеше. Йосиф заповяда да се спре репетицията и възкликна:
— Да Понте, пантомимата съвсем не хармонира с операта!
Да Понте сви рамене и връчи на Йосиф либретото с възстановената балетна сцена.
— Защо тогава я няма в операта, синьор поете? — запита Йосиф.
— Ваше величество, господин директорът ни заяви, че балетът бил забранен.
— Забранен? — И императорът нареди веднага да повикат директора.
Орсини-Розенберг, който беше в кабинета си, тутакси се яви. Но още не отворил уста, императорът му каза:
— Как сте посмели да дадете такова разпореждане, без да ни попитате?
— Ваше величество, нали благоволихте да заявите, че балетът е забранен на сцената.
— Когато той е груб и неприличен, да; но тук той е напълно подходящ.
— Ваше величество, а как стои въпросът изобщо със „Сватбата на Фигаро“? Нали забранихте поставянето на пиесата.
— Защото беше блудкава и пълна с непристойности. А тази опера е очарователна.
— И друго: танцьорите, с които разполага Бургтеатер, няма да ви харесат, ваше величество.
— Намерете такива, които да ни харесат.
— Но, ваше величество, остава толкова малко време, че аз…
— Такава е императорската ни воля! — И когато директорът почна да търси нова причина, Йосиф каза: — Много ще се разгневим, ако се протака още представлението на „Фигаро“. Нямаме търпение да видим по-скоро развръзката.
— О, тя е щастлива, ваше величество — обади се да Понте. — Стига да ни позволят…
— Вече ви е позволено. А сега ще почакаме танцьорите. Имаме намерение да видим цялата опера и тогава ще ви дадем преценката си.
Дванадесет танцьори пристигнаха след няколко минути и докато те репетираха, Волфганг повтори за развлечение на императора няколко от бисираните арии. Йосиф изрази желание да чуе още веднъж двете арии на графинята: „Porgi amor“ („От любов страдам аз“), в която тя излива мъката си от това, че мъжът й вече не я обича, и „Dove sono“ („Где сте, где сте“) — там графинята с печал си спомня времето, когато нищо не е помрачавало щастието им. Тези арии трогнаха Йосиф. Той сам бе страдал от липса на взаимност. Първата му любима жена беше по-привързана към сестра му, отколкото към него, и почина рано, без да даде отклик на любовта му.