Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Когато падна, дъхът му секна, видя зад себе си нещо по-ужасяващо от вълк.
Преследвач на сърца.
Огромната паст щракна пред гърдите му точно когато вълкът настигна преследвача на сърца и се насочи към гърлото му.
Главата на Ричард се удари в нещо твърдо. Той чу скимтене и щракане на зъби, раздиращи сухожилия. Всичко пред очите му причерня.
Когато отвори очи, Зед стоеше над него и го гледаше, поставил по един среден пръст на двете му слепоочия. Калан държеше факла. Ричард се чувстваше замаян, но все пак успя да се изправи на треперещите си крака, докато Калан го сложи да седне върху един пън.
Със загрижено изражение тя погали лицето му.
— Добре ли си?
— Мисля че да — успя да промълви той. — Главата ми… боли. — Помисли си, че ще повърне.
Зед взе факлата от ръцете на Калан и я вдигна зад пъна, осветявайки тялото на преследвача на сърца, което беше проснато с прерязано гърло. Зед погледна към меча на Ричард, който не беше изваждан от ножницата си.
— Как така преследвачът не те е убил?
Ричард почувства тила си; болеше го, сякаш имаше забит кинжал.
— Не… знам. Всичко стана за секунди — после се сети, сякаш си припомни някакъв сън. Отново се изправи. — Вълк! Онова, което ни преследваше, е било вълк.
Калан пристъпи към него и обви ръка около кръста му, за да го подкрепи.
— Вълк ли? — Странната подозрителна нотка в гласа й го накара да погледне към присвитите й очи. — Сигурен ли си?
Ричард кимна.
— Седях тук и изведнъж усетих, че ме гледа. Приближи се и видях жълтите му очи. Скочи срещу мен. Помислих, че ме напада. Бутна ме на земята точно върху пъна. Нямах време дори да извадя меча си, беше толкова бърз. Но се оказа, че не е нападал мен. Било е заради преследвача на сърца зад мен, защитавал ме е. Дори не бях забелязал преследвача, преди да падна по гръб. Сигурно той го е убил. Този вълк ми спаси живота.
Калан се изправи и постави юмруците си на хълбоците.
— Брофи! — извика тя към тъмнината. — Брофи! Знам, че си ти. Ела тук веднага!
Вълкът се появи в осветеното пространство с наведена глава и подвита опашка. Гъстата му козина беше тъмночерна от върха на носа му до крайчеца на опашката. На черната му глава блестяха свирепи жълти очи. Вълкът падна по корем в краката на Калан. След това се обърна по гръб с лапи във въздуха и изскимтя.
— Брофи! — смъмри го тя. — Ти ли ни преследваше?
— Само за да ви защитя, господарке.
Ричард зяпна. Зачуди се колко ли силно си е ударил главата.
— Той говори! Чух го! Този вълк говори!
Зед и Калан едновременно вдигнаха поглед към ококорените му очи. Зед я погледна.
— Каза, че си му казала.
Калан трепна.
— Ами сигурно не съм си спомнила всичко, за да му го кажа. — Тя се намръщи срещу Зед. — Трудно е да запомня всичко, което не знае. Ние сме живели с това цял живот. Ти забравяш, че той не е.
— Хайде — измърмори Зед, — да се връщаме обратно в лагера. Всички.
Магьосникът ги поведе с факлата в ръка, след него тръгна Калан, вълкът плътно до нея с наведени надолу уши и влачеща се по земята опашка.
Когато се настаниха около огъня, Ричард се обърна към вълка, който седна на задните си лапи до Калан.
— Вълко, предполагам…
— Брофи. Името ми е Брофи.
Ричард се дръпна малко назад.
— Брофи. Извинявай. Аз се казвам Ричард, а това е Зед. Брофи, искам да ти благодаря, че ми спаси живота.
— Няма за какво — изръмжа той.
— Брофи — неодобрително започна Калан, — какво правиш тук?
Ушите на вълка оклюмаха.
— Вие сте в опасност. Аз ви защитавах.
— Ти беше освободен — скара му се тя.
— Ти ли беше миналата нощ? — попита Ричард.
Брофи го погледна с жълтите си очи.
— Да. Където си правехте лагер за през нощта, аз прочиствах терена от преследвачи на сърца. И от някои други отвратителни същества. Миналата нощ, малко преди зазоряване, един се приближи до бивака ви. Аз се погрижих за него. Този сега преследваше теб. Беше чул ударите на сърцето ти. Аз знаех, че Господарката Калан ще се натъжи, ако той те изяде, така че му попречих да го стори.
Ричард преглътна с усилие.
— Благодаря ти — каза той със слаб глас.
— Ричард — попита Зед, потърквайки голобрадото си лице, — преследвачите са същества от отвъдния свят. Досега не те бяха закачали. Какво се е променило?
Ричард едва не се задави.
— Ами Ейди даде на Калан една кост, която да й помогне да премине през границата и да ни пази от съществата от отвъдния свят. Аз си имах една кост от преди, баща ми ми я беше дал, и Ейди каза, че ще свърши същата работа. Но я загубих преди един-два дни.