Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
В стаята си в Малката кула Романда наля ментов чай на другите три Заседателки, от които само една беше Жълта. Стаята беше в дъното, но звуците на празника проникваха и тук. Романда се стараеше да не им обръща внимание. Тези трите бяха готови да я подкрепят за Амирлинския трон; гласуването за момиченцето беше преди всичко за да попречат да бъде издигната Лелейн. Лелейн щеше да пламне от яд, ако го научеше. Сега, след като Шериам беше наложила своето детенце за Амирлин, трите все още бяха готови да я слушат. Особено след онази работа с издигането на Посветени до шала с декрет. Това сигурно също беше ход на Шериам — тя и малката й клика бяха глезотили и четирите; тяхна идея беше Теодрин и Фаолайн да бъдат издигнати над останалите Посветени и по едно време бяха предложили същото за Елейн и Нинив. Намръщена, тя се зачуди какво ли задържа Делана, но въпреки това заговори, след като заслони стаята със сайдар срещу подслушване. Делана щеше да се включи бързо, след като пристигнеше. Важното бе Шериам да разбере, че не си е спечелила чак толкова власт с това, че бе грабнала длъжността на Пазителка.
В една къща от другата страна на Салидар Лелейн поднасяше охладено вино на четири Заседателки, от които само една беше от собствената й Синя Аджа. Звуците на веселбата отвън я караха да се усмихва. Четирите жени с нея й бяха предложили сама да се опита за Амирлинския трон и тя не бе проявила неохота, но един неуспех щеше да доведе до издигането на Романда, което щеше да нарани Лелейн не по-малко, отколкото ако я пратеха в изгнание. Как щеше да скърца със зъби Романда, ако разбереше, че всички те бяха гласували за детето само за да не сложат шарфа на нейните рамене. Поводът обаче, по който се бяха събрали сега, бе как да смалят влиянието на Шериам, след като бе успяла да грабне шарфа на Пазителката. Този фарс с издигането на Посветени в Айез Седай с декрета на момиченцето! Шериам, изглежда, се беше побъркала. Докато си говореха, Лелейн започна да се чуди къде се бави Делана. Досега трябваше да е дошла.
Делана седеше в стаята си, втренчена в Халима, която бе приседнала на крайчеца на леглото й. Името Аран-гар никога не биваше да се използва; понякога Делана се боеше, че Халима ще разбере дори ако си го помисли. Преградата срещу подслушване беше малка, ограничаваща само тях двете.
— Това е лудост — успя най-сетне да изрече тя. — Не разбираш ли? Ако продължа да се опитвам да поддържам всяка фракция, рано или късно ще ме хванат!
— Всеки трябва да поеме известни рискове. — Твърдият тон на Халима не съответстваше на усмивката на похотливите й устни. — И ти отново ще продължиш да настояваш Логаин да бъде опитомен. Или това, или трябва да бъде убит. — Леката гримаса, кой знае как, я направи дори още по-красива. — Ако изобщо го изведат от онази къща, аз лично ще се заема с това.
Делана не можеше да си представи как, но не можеше да се усъмни в думите й.
— Това, което не разбирам, е защо толкова се боиш от един мъж, когото цели шест сестри засланят от изгрев слънце до изгрев слънце.
Зелените очи на Халима светнаха и тя се изправи.
— Аз не се боя и не смей дори да си го помисляш! Искам Логаин да бъде отрязан или мъртъв, и това е всичко, което трябва да знаеш. Разбрахме ли се?
Не за първи път Делана си помисли дали просто да не я убие, но както винаги изпита смразяваща увереност, че тази, която щеше да умре, ще е самата тя. Незнайно как Халима винаги усещаше, когато прегърне сайдар, въпреки че самата Халима не можеше да прелива. Най-лошото беше, че тъй като Халима се нуждаеше от нея, нямаше да я убие; Делана не можеше да си представи какво друго би могла да й причини, но самата неяснота на заплахата я караше да тръпне. Трябваше да може да убие тази жена тук и веднага.
— Да, Халима — отрони тя плахо и изпита отвращение от себе си.
— Колко мило от твоя страна — промърмори Сюан и протегна чашката си към Лелейн, за да й налеят малко ракия в чая. Слънцето вече се снишаваше към хоризонта, придавайки на светлината червеникав оттенък, но улиците навън продължаваха да лудеят. — Нямаш представа колко изтощително е да се опитваш да учиш това момиченце на етикет. Тя, изглежда, си въобразява, че стига да се държи като Премъдра от родното си село, всичко ще бъде наред. И че съветът би трябвало да е като Женския им кръг или нещо такова.
Лелейн измрънка съчувствено над чашката си.
— И казваш, оплаквала се от Романда?
Сюан сви рамене.
— Нещо, че Романда настоявала да стоим на място, вместо да тръгнем в поход за Тар Валон, доколкото можах да разбера. Светлина, това момиченце има нрав като на женска птица рибар в разплодния си период. Почти ми се дощя да я хвана за раменете и хубаво да я поразтърся, но тя сега, разбира се, носи шарфа. Е, като си свърша уроците, няма повече да се занимавам с нея. Помниш ли…