Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Усмихвайки се вътрешно, Сюан изгледа как Лелейн изпи всичките й думи заедно с чая. Само първата фраза всъщност беше от значение. Другото, за нрава, сама го беше добавила, но то можеше да накара някои Заседателки да пристъпват малко по-внимателно около Егвийн. А освен това подозираше, че може и да е вярно. Самата тя никога нямаше да стане отново Амирлин и беше съвсем сигурна, че да се опитва да манипулира Егвийн ще е също толкова безплодно, колкото опитите тя самата да бъде манипулирана, и също толкова болезнено — и все пак да учи една Амирлин как да бъде Амирлин… Чакаше го с нетърпение така, както не беше чакала нищо друго от дълго време. Егвийн ал-Вийр щеше да стане такава Амирлин, че троновете да треперят пред нея.
— Но преградата ми? — каза Нинив и Романда я изгледа намръщено. Бяха в стаята на Романда в Малката кула — беше ред на Романда да разполага с нея според графика, съставен от Жълтите. Музиката и смехът отвън сякаш дразнеха Жълтата.
— По-рано не беше толкова нетърпелива. Чух, че си казала на Дагдара, че вече и ти си Айез Седай, и тя не може да си намери място от яд.
Лицето на Нинив пламна.
— Може би просто разбрах, че издигането ми за Айез Седай още не означава, че мога да преливам по-лесно отпреди.
Романда изсумтя.
— Айез Седай. Дълъг път имаш още дотам, каквото и да… Е, добре. Ще направим нещо, което не сме опитвали досега. Подскачай на един крак. И говори. — Тя седна на един стол до леглото, все още намръщена. — Клюки, да речем. Говори ми за дреболии. Например, за какво каза Амирлин, че е искала да й говори Лелейн?
За миг Нинив я изгледа възмутено. Да скача на един крак? Но това беше тъпо! От друга страна — не беше тук само заради преградата си. Така че надигна полите си и заподскача.
— Егвийн… Амирлин… не каза много. Нещо, че трябвало да си стоим тук, в Салидар… — Дано това най-после подействаше, иначе Егвийн щеше да си изпати, нищо че била Амирлин.
— Мисля, че този ще действа по-добре, Шериам — каза Елейн и й подаде усукания пръстен със синьо-червени пръски, изработен тази сутрин. Всъщност той не беше по-различен от всеки друг, който бе правила досега. Двете стояха настрани от тълпата в една тясна задънена уличка, осветена от почервенялото слънце.
— Благодаря ти, Елейн. — Шериам прибра тер-ангреала в кесийката на колана си, без дори да го погледне. Елейн я бе хванала в паузата между два танца, с леко грейнало лице под безизразната айезседайска маска, но ясният зелен поглед, от който коленцата на Елейн се разтреперваха като новачка, се беше приковал в лицето й. — Защо имам чувството, че не си дошла да ме видиш точно за това?
Елейн й отвърна с гримаса и опипа пръстена на Великата змия на дясната си ръка. Дясната ръка! Просто трябваше да запомни, че и тя вече е Айез Седай.
— Заради Егвийн. Амирлин — предполагам, че така трябваше да се изразя. Тя е загрижена, Шериам, и се надявам, че ще можеш да й помогнеш. Ти си Пазителката и просто не знаех при коя друга бих могла да ида. Не ми каза съвсем направо. Нали знаеш каква е Егвийн — тя не би се оплакала, дори крака й да отрежат. Мисля, че е Романда, въпреки че спомена и Лелейн. Едната или и двете са били при нея, струва ми се, да я уговарят да останем тук в Салидар, да не сме се раздвижвали все още, защото било опасно.
— Това е добър съвет — отвърна замислено Шериам. — Не знам дали е опасно, но точно този съвет бих й дала и аз.
Елейн разпери ръце и сви рамене безпомощно.
— Знам. Каза ми, че си го направила, но… Не че ми го каза направо, но си мисля, че малко се бои от онези двете. Знам, че сега тя е Амирлин, но ми се струва, че те я карат да се чувства като новачка. Мисля, че се бои, че ако започне да прави каквото те й казват — дори да е добър съвет, — ще очакват от нея да направи същото и следващия път. Мисля… Шериам, тя просто се бои, че няма да може да каже „не“ следващия път, ако сега каже „да“. И… и аз също се боя, че е така. Шериам, тя е Амирлинския трон. Не бива да й дърпат конците Романда или Лелейн. Ти си единствената, която може да й помогне. Не знам точно как, но наистина си единствената.
Шериам мълча толкова дълго, че Елейн започна да си мисли, че просто ще й каже, че всичко това е смешно.
— Ще направя каквото мога — най-сетне отрони Шериам. Елейн потисна въздишката си на облекчение.
Егвийн се хвана за медната вана, наведе се напред и остави Чеза да бърбори, докато изтриваше гърба й. Мечтала си беше за истинска баня, но да седи наистина в сапунената вода й се струваше твърде непривично след айилските потилни. Направила бе първата си стъпка като Амирлин, повела бе малобройната си армия и бе започнала атаката си. Спомни си как веднъж Руарк бе казал, че когато битката започне, пълководецът вече няма контрол над събитията. Сега единственото, което й оставаше, бе да чака.