Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Нинив дръпна здраво плитката си, после я изгледа сърдито.
— Като че ли нищо не може да ми подейства! Защо не мога да се ядосам? О, можеш да я задържиш завинаги, Егвийн, ако питаш мен. Бездруго не можем да я водим със себе си в Ебу Дар. Защо не мога да се ядосам? О, кръв и проклета пепел! — Очите й се ококориха, когато се усети какво е казала, и тя запуши устата си с шепа.
Егвийн хвърли поглед към Могедиен. Жената старателно вдигаше чашите и каната… но нещо беше преминало през гривната, докато Нинив говореше. Потрес може би? Навярно предпочиташе господарките, с които вече бе свикнала, пред една нова, която я заплашваше със смърт при всяко нейно вдишване.
На вратата се почука силно и Егвийн припряно освободи сайдар; отворът към Пустошта изчезна.
— Влез.
Сюан пристъпи в кабинета и спря, обгръщайки с един поглед Могедиен, гривната на китката на Егвийн, Нинив и Елейн. Затвори вратата и приклекна в реверанс, не по-дълбок от тези на Романда и Лелейн.
— Майко, дойдох да ви обясня етикета, но ако предпочитате да се върна по-късно… — Веждите й се повдигнаха в мълчалив въпрос.
— Излез — каза Егвийн на Могедиен. Дори Нинив и Елейн да искаха да я освободят, ай-дамът трябваше да я ограничи, макар и не толкова, колкото с каишка. Тя опипа гривната — мразеше го това нещо, но смяташе да не си го сваля от ръката си ден и нощ — и добави: — Но да си ми подръка. При първия опит за бягство ще се отнеса с теб по същия начин, както ако излъжеш. — През ай-дам бликна страх и Могедиен изтича навън. Това можеше да се окаже проблем. Как бяха живели Нинив и Елейн с тези постоянни вълни на ужас? Все пак това можеше да го отложи за по-късно.
Тя се обърна към Сюан и каза:
— Това няма да стане, Сюан. Знам всичко. Дъще.
Сюан килна глава.
— Понякога знанието не ти дава никакви предимства. Понякога то означава само че ще споделиш опасността.
— Сюан! — викна Елейн, наполовина изумено, наполовина заканително, и за изненада на Егвийн Сюан направи нещо, което тя никога не бе очаквала от нея. Изчерви се. А после промърмори раздразнено:
— Не можете да очаквате от мен да стана съвсем друг човек за две нощи.
Егвийн си помисли, че Нинив и Елейн могат да й помогнат да реши какво трябва да направи, но ако наистина смяташе да става Амирлин, трябваше да го направи сама.
— Елейн, знам, че искаш да се отървеш от тази рокля на Посветена. Защо не го направиш? И след това виж какво можеш да разбереш за изгубените Таланти. Нинив, ти се заеми със същото.
Двете се спогледаха, после хвърлиха бърз поглед към Сюан, станаха и промърмориха почтително:
— Както наредите, майко. — По нищо не пролича, че това е впечатлило Сюан: тя продължи да гледа Егвийн кисело, докато двете си излизаха.
Егвийн прегърна сайдар съвсем за кратко, колкото да плъзне стола на мястото му зад масата, после намести шарфа си и седна. След което изгледа Сюан много продължително.
— Имам нужда от теб — отрони тя най-сетне. — Ти знаеш какво е да си Амирлин, какво Амирлин може и не може да си позволи. Познаваш Заседателките, как те мислят, какво искат. Имам нужда от теб и смятам да разполагам с теб. Шериам, Романда и Лелейн може и да си мислят, че все още нося бялото на новачката под този шарф — може би всички си го мислят, — но ти ще ми помогнеш да им покажа, че не е така. Не те моля, Сюан. Аз ще имам помощта ти. — Всичко, което й оставаше, бе да изчака.
Сюан поклати глава и тихо се засмя.
— Много лоша грешка са направили значи. Разбира се, аз първа я направих. Тлъстото шаранче за масата се оказа жива сребруша, дълга колкото крака ти. — Тя направи дълбок реверанс и сведе глава. — Майко, моля позволете ми да служа и да съветвам.
— Стига да си наясно, че ще е само съвет, Сюан. Вече има твърде много хора около мен, които смятат, че могат да ме овържат за ръцете и краката. Това от теб няма да го търпя.
— По-скоро бих се опитала да овържа себе си — отвърна сухо Сюан. — Знаеш ли, всъщност аз никога не съм те харесвала истински. Може би защото виждах в теб твърде много от себе си.
— В такъв случай — отвърна Егвийн със също толкова сух тон, — можеш да ме наричаш Егвийн. Когато сме сами. А сега седни и ми обясни защо Съветът все още мъдрува тук и как бих могла да ги поразмърдам.
Сюан понечи да придърпа един от столовете, но се сети, че вече може да си го придвижи със сайдар.
— Бавят се, защото размърдат ли се, Бялата кула наистина рухва. Колкото до това как да ги размърдаш, моят съвет е… — Съветът й отне доста време. Част от него съвпадаше с точките, които Егвийн вече бе намислила сама, и като цяло й се стори добър.