Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— И все пак — тихо каза тя — мисля, че Мъдрите ще се гордеят.
Глава 38
Внезапен хлад
Жаркото слънце все още се издигаше зад гърба на Мат и той беше доволен, че шапката му прави поне малко сянка. Алтарският лес беше гол като през зимата и още по-кафяв, с борове, кожолист и други вечно зелени дървета с посърнал вид и дъбове, ясени и лески — съвсем оголени. Още нямаше обед, така че най-голямата жега тепърва щеше да се изсипе, а вече беше все едно че яздиш в пещ. Палтото му беше метнато на дисагите, но от потта тънката ленена риза беше залепнала на гърба му. Бандата се придвижваше с пращене през гората. Малко птици се мяркаха — и никакви катерици. Мухи обаче имаше колкото щеш, а също и рояци хапливчета, сякаш бяха посред разгара на лятото, а не оставаше по-малко от месец ли Празника на светлините. Всъщност не беше по-различно от онова, което бе видял по Еринин, но това, че го намери и тук, го безпокоеше. Нима целият свят се канеше да пламне?
Авиенда крачеше до Пипе с вързопа си на гърба, явно без да я притесняват хапещите мухи, и вдигаше далеч по-малко шум от коня въпреки полите си. Очите й оглеждаха околните дървета, сякаш не се доверяваше на съгледвачите и фланговите патрули на Бандата, че ще ги предпазят от засада. Нито веднъж не беше приела да пояяди, което той бездруго не очакваше, знаейки какво е отношението на айилците към ездата, но и не беше му създавала неприятности, освен ако точенето на ножа й всеки път, когато спираха да отдъхнат, не се смяташе за предизвикателство. Разбира се, налице беше инцидентът с Олвер. Олвер яздеше сивия дългокрак кон, който Мат му беше намерил сред резервните, и току я поглеждаше нащрек. Още на втората нощ се беше опитал да й забие ножа, който носеше на колана си — крещеше, че айилците били убили баща му. Разбира се, тя само му го беше измъкнала от ръцете, но въпреки че Мат го нахока и се опита да му обясни разликата между Шайдо и другите айилци — нещо, за което самият той не беше съвсем сигурен, че го разбира — Олвер непрекъснато я гледаше с гняв. Той не обичаше айилците. От друга страна, Авиенда, изглежда, се притесняваше от Олвер, което пък Мат съвсем не разбираше.
Дърветата бяха достатъчно високи, за да пропуснат ветреца да зашуми под рехавия балдахин над главите им, стига да лъхнеше, но Червената ръка висеше унило, както и другите две знамена, които Мат беше изровил, след като Ранд ги преведе през онзи праг в загърнатата от нощта ливада. Знамето на Дракона и едно от онези, които Бандата наричаше „знамето на ал-Тор“, древния символ на Айез Седай. Един прошарен старши знаменосец, тип с тесни очи и с повече белези дори от Дерид, настояваше да носи знамето по малко всеки ден — нещо, което правеха малцина от знаменосците. Талманес и Дерид бяха осигурили младши кавалеристи за другите две, младежи със свежи лица, които се бяха показали достатъчно стабилни, за да им се повери малко отговорност.
Три дни бяха минали, откакто бяха в Алтара, три дни сред лесовете, без да срещнат и един Заклет в Дракона — или някой друг, впрочем — и Мат се надяваше да не срещнат никого поне още един ден, докато не стигнат проклетия Салидар. Ако се оставеха настрана Айез Седай, оставаше проблемът как да задържи Авиенда да не стисне Елейн за гърлото. Малко съмнения хранеше той защо точеше така настървено ножа си, чийто резец блестеше като низ от елмази. Много се боеше, че ще се наложи да задържи айилката под стража, заедно с проклетата му щерка-наследница. Ранд и проклетите му жени! Според Мат всяко нещо, което можеше да позабави Бандата и да го задържи по-надалече от кашата, която го очакваше в Салидар, щеше да е само за добро. Това, че спираше рано и потегляше късно, помогна. Както и фургоните на обоза в тила, както се тътреха мудно през гората. Но по-бавно от това Бандата просто не можеше да язди. Много, ама много скоро, Ванин със сигурност щеше да забележи нещо.
Помисли си за името му, та го привика, и ето че дебелият съгледвач изникна сред дърветата отпред с още четирима конници. Призори беше тръгнал с шестима.
Мат вдигна стиснатия си пестник да даде знак за спиране и по колоната премина тихо мърморене. Първата му заповед след преминаването през прага беше „никакви барабани, никакви тромпети, никакви флейти и никакви проклети песни“. И макар отначало да имаше няколко навъсени лица, след първия ден в този горист терен, където човек не можеше да види ясно на повече от стотина крачки, а в повечето случаи и това не се удаваше, никой изобщо не възрази.