Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

Автор: Гашек Ярослав
Язык: болгарский
Переводчик: Светомир Иванчев
Жанр: Классическая проза

Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:

Романът разказва историята на чешкия ветеран Йозеф Швейк и неговите приключения в армията. Разказът започва с новината за атентатът в Сараево, довел до избухването на Първата световна война. Швейк е толкова силно ентусиазиран да служи на своята родина, че никой не може да прецени дали просто той е един малоумник или хитро подкопава усилията на австро-унгарската армия. Тази идиотщина на Швейк вкарва в чешкия език думата švejkovina („швейковщина“). Историята продължава с описание на събитията, случващи се в началото на Първата световна война — присъединяването на Швейк към армията и различните приключения, случващи му се първо в тила и и след това по време на настъплението при присъединяването му към неговата част на фронта. Незавършеният роман спира внезапно, преди да ни разкаже дали Швейк е имал възможността да участва в битка или да влезе в окопите. Романът е продължен от чешкия писател Карел Ванек — „Швейк в руски плен“.

Перейти на страницу:

В кухнята телефонистът Ходоунски беше запалил една угарка от църковна свещ и пишеше писмо до в къщи, за да си има в запас, когато най-сетне определят номера на военната им поща. Пишеше следното:

Мила и скъпа жена, най-скъпа Боженке!

Сега е нощ и аз непрекъснато си спомням за тебе, злато мое, виждам те как и ти си спомняш за мене, щом погледнеш празното легло до себе си. Ще ми простиш, като ти кажа, че спомняйки си за всичко това, в главата ми идват различни мисли. Нали знаеш, че от самото начало на войната не съм се връщал в къщи, а толкова различни неща съм чувал от другари, които бяха ранени и си ходиха в отпуска. Когато си отивали в къщи, те предпочитали да потънат в дън земята, отколкото да станат свидетели на това как някой дангалак се мъкне подир жена им. Аз, Боженке, ти пиша това с болка на сърце. Не бих ти и писал, ти самата знаеш много добре, ако не ми беше доверила на времето, че аз не съм първият, с когото си имала интимни връзки, и че преди мене те е имал господин Краус от улица Микулашка. Като си спомням сега в тая нощ, че тоя кьопчо би могъл да си присвоява някакви права над тебе в мое отсъствие, струва ми се, скъпа Боженке, че бих го удушил на място. Дълго време се въздържах да не ти казвам това, но като си помисля, че той пак би могъл да се помъкне след тебе, просто сърцето ми се къса. Обръщам ти внимание само върху едно: няма да търпя до себе си свиня, която мърсува с всеки срещнат и петни името ми. Прости ми, скъпа Боженке, за острите думи, но внимавай да не науча нещо лошо за тебе. Иначе ще бъда принуден да ви изкормя и двамата, защото съм решен вече на всичко, дори това да ми струва и живота. Хиляди пъти те целува и поздравява татко ти и майка ти

Твоят Тоноуш

П. П. Не забравяй, че съм ти дал името си!

Той написа и второ резервно писмо:

Моя най-мила Боженке,

Когато получиш тия редове, знай, че голямото сражение, в което военното щастие се обърна на наша страна, е завършено. Между другото ние свалихме около десет неприятелски самолета и един генерал с голяма брадавица на носа. В най-ожесточения бой, когато над главите ни се пръскаха снаряди, аз мислех за тебе, скъпа Боженке, какво ли правиш, как си, какво ново има в къщи? В такива случаи аз винаги си спомням как заедно посетихме бирената фабрика „При Томаш“, как после ти ме отведе в къщи и как на другия ден те болеше ръката от това усилие. Сега потегляме пак напред, така че не остава време да продължа писмото си. Надявам се, че си ми останала вярна, известно ти е, че съм мръсен в това отношение. Но време е вече за поход! Скъпа Боженке, целувам те хиляди пъти, вярвай, че всичко ще се свърши благополучно.

Твой верен Тоноуш

Телефонистът Ходоунски започна да клюма и заспа на масата. Попът, който не спеше и не преставаше да обикаля дома си, отвори вратата на кухнята и за икономия духна догарящата угарка до спящия Ходоунски.

Освен подпоручик Дуб в трапезарията никой не спеше. Фелдфебелът Ванек, който беше получил снабдителен план от щаба на бригадата в Санок, го проучваше внимателно и откриваше, че колкото по-близо идва ротата до фронта, толкова по-малки стават всъщност дажбите. Той дори трябваше да се усмихне, когато прочете един от параграфите на заповедта, съгласно който се забраняваше употребата на шафран и джинджифил при готвене на супа за войниците. В забележка беше казано, че походните кухни трябва да събират костите и да ги изпращат в дивизионните складове в тила. Забележката беше малко неясна, тъй като не бе уточнено за какви кости става дума, за човешките или от друг кланичен добитък.

— Слушайте, Швейк — каза поручик Лукаш, — я ми разправете някоя история, докато приготвят яденето.

— О-хооо, господин поручик — отговори Швейк, — докато приготвят яденето, аз би трябвало да ви разкажа цялата история на чешкия народ. Сега за сега аз знам една много къса история за жената на един пощенски началник в Седълчанско, която след смъртта му наследила пощата. Мен веднага ми дойде на ум тая история, когато чух да говорят за военнополевата поща, въпреки че тя няма нищо общо с нея.

— Швейк — обади се поручик Лукаш от кушетката, — вие пак започвате да говорите идиотщини.

— Тъй вярно, господин поручик, това е наистина страшно идиотска история. И аз сам не зная как можа да ми дойде на ум нещо толкова идиотско. Тя, идиотщината, е или вродена, или пък представлява възпоминание от младини. На земното ни кълбо, господин поручик, има най-различни характери и все пак готвачът Юрайда беше май прав — нали помните как викаше, когато се беше напил в Брук и не можеше да се измъкне от шкарпата, в която беше паднал: „Човекът е предопределен и призван да познае истината, да властвува с духа си в някаква хармония на вечния всемир, непрекъснато да се развива и образова, постепенно да се издига до по-висшите сфери на по-интелигентни и по-любвеобилни светове.“ Когато поискахме да го измъкнем оттам, той започна да ни дращи и хапе. Мислеше, че си е в къщи и едва когато отново го тикнахме вътре, започна да ни се моли да го извадим.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?