Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
— Е, хайде де, какво става с жената на пощенския началник? — извика отчаяно поручик Лукаш.
— Тя била много добра жена, но въпреки това си била чешит, господин поручик. Изпълнявала си всички задължения в пощата, но имала само една слабост, мислела, че всички я преследват, че ѝ имат зъб, и затова след приключване на дневната работа, според случая, се залавяла да прави донесения до по-горни инстанции. Веднъж рано сутринта отишла да бере гъби в гората. Като минавала покрай училището, тя забелязала, че учителят бил вече станал. Той я поздравил и попитал къде е тръгнала така рано. Като му казала, че отива да бере гъби, учителят отвърнал, че и той ще дойде след малко. От това тя заключила, че той има някакви нечисти намерения спрямо нея, старата баба, и по-късно, като го видяла, че наистина излиза от гъсталака, уплашила се, избягала и веднага изпратила донесение в училищното настоятелство, че искал да я изнасили. Учителят бил поставен под дисциплинарно следствие и за да не излезе някакъв публичен скандал, сам училищният инспектор пристигнал да разследва случая. Той се обърнал към полицейския началник в селището с молба да даде преценка дали учителят е способен на такова деяние. Полицейският началник се поразровил в досието и казал, че това е невъзможно, защото същият учител бил обвинен веднъж от попа, че имал незаконни връзки с племенницата му, с която спял самият поп. И тогава учителят представил медицинско свидетелство от околийския участъков лекар, че вече от шест години е импотентен, тъй като паднал разкрачен от тавана върху ока на една кола за снопи. Тогава оная фурия подала оплакване срещу полицейския началник, срещу околийския лекар и училищния инспектор, че били подкупени от учителя. Те всичките от своя страна я дали под съд и я осъдили, но тя обжалвала делото и заявила, че е невменяема. Тогава я подложили на медицински преглед и лекарите установили, че е идиот наистина, но че може да изпълнява всякакви държавни длъжности.
Поручик Лукаш извика:
— Господи!
И добави:
— Аз бих ви казал нещо, Швейк, но не искам да си развалям вечерята.
Швейк заяви:
— Нали ви казах, господин поручик, че това, което ще ви разправя, е нещо страшно идиотско.
Поручик Лукаш само махна с ръка и рече:
— Че чул ли съм нещо умно от вас досега?
— Всеки не може да бъде акъллия, господин поручик — убедително му отговори Швейк, — глупавите трябва да правят изключение, защото, ако всеки беше умен, умните хора в света биха били толкова много, че всеки втори човек би бил поради това пълен идиот. Тъй вярно, господин поручик, ако всеки познаваше например природните закони и би могъл да си изчислява разстоянията между звездите, той само би досаждал на околните, както на времето господин Чапек, който посещаваше пивницата „При чашата“. Нощно време той винаги излизаше на улицата и там зяпаше звездите по небето, а когато се върнеше обратно в помещението, минаваше от човек на човек и им казваше: „Днес Юпитер е прекрасен! Ей, че си дръвник и ти, не знаеш дори какво има над главата ти. Абе, некадърник с некадърник, имаш ли представа какви разстояния са това! Ако вземат да те изстрелят от оръдие, ти трябва да летиш с бързината на оръдеен снаряд милиони, милиони години, за да стигнеш до тях.“ Той беше толкова нахален, че след това обикновено сам изхвръкваше от кръчмата с обикновената скорост на електрически трамвай, горе-долу, господин поручик, с десет километра в час. Или вземете например мравките, господин поручик…
Поручик Лукаш се изправи на кушетката и скръсти ръце.
— Не мога да се начудя на себе си, Швейк, за какъв дявол ми трябваше да приказвам с вас, нали ви познавам от толкова време?…
Швейк одобрително кимна глава:
— Всичко е навик, господин поручик, работата се състои в това, че ние вече отдавна се познаваме и сме прекарали заедно не едно премеждие. Малко ли сме претеглили ние с вас! И аз сам не мога да разбера тая работа, все на нас ще се случи някоя мръсотия. Ама съдба, господин поручик, няма какво да се прави, види се, така ни е писано. Всичко, каквото направи негово величество императорът, е добро, той ни е събрал заедно и аз, господин поручик, нямам друго желание, освен да мога да ви направя някоя много голяма услуга. Не сте ли гладен, господин поручик?