Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Лемар не се интересуваше повече от размазаната сфера, а веднага се насочи към следващата единица. Аруула и Мат разбраха ужасени, че идва техният ред. Междувременно командната централа се беше изкачила на десет метра, но до спасителната водна повърхност имаше още толкова път.
Втората сфера създаде малко повече трудности на влечугото, но накрая и тук остарелият материал капитулира пред бесните атаки.
Последната сфера все още беше отдалечена на четири метра от водната повърхност, когато Лемар се обърна към нея. Изглеждаше, като че ли в очите му грее някакво тържествуващо сияние, когато той с мощни удари на опашката си се втурна и нанесе таранен удар. Мат изтръпна от ужас, когато видя, че празната очна кухина на гадината беше запълнена с нова зеница. Но преди да успее да наругае експеримента на Сандор кемикалс, мутиралият звяр стовари като чук и със страхотен трясък пастта си срещу плексигласовия под под краката им.
Но този път Фортуна[12] беше против гигантското влечуго.
В стремежа си да хване излъчващото червеникава светлина кълбо още преди повърхността, чудовището вложи всичката си сила в удара… и улучи насред вратата на шлюза. Сред дъжд от отломки половината от издължената паст проникна в купола — и се заклещи във връзката!
В този момент куполът рязко се изстреля към повърхността и полегна настрана. Лемар бясно се опъваше отвън срещу плексигласа и се опитваше да издърпа главата си.
„Внимание! — обяви компютърният глас. — Подготвя се аварийно напускане! Шлюзът се отваря!“
Плексигласовият диск, в който все още беше напъхана главата на Лемар, вече се плъзгаше настрани. Вратата на шлюза със скърцане се върна назад в стената и притисна челюстите му в примка. Хидравликата би разкъсала надве главата на всяко друго живо същество, но бронята на звяра издържа на страхотния натиск.
Лемар диво мяташе задната част на тялото си, но не можеше да се освободи от капана.
Сферата се разтърси като джип по каменист път. Мат и Аруула с мъка се задържаха, докато се опитваха да се ориентират. Когато Матю погледна над рамото си, видя смаяните лица на оцелелите екипажи, които се бяха втренчили в тях от лодките си. На мъжете и жените трябва да им изглеждаше цяло чудо, че двамата са изплували в гигантски сапунен мехур, в който се беше уловило страховитото чудовище.
Беше крайно време да се напусне сферата. Но как? Изходът беше препречен от гигантския гущер, който непрекъснато извиваше тялото си, за да се измъкне от капана. Чудовището неспирно блъскаше с бронираната си опашка в стената, докато накрая изкуственият материал се напука на различни места.
Мат не изчака всичко около тях да се превърне в развалини, ами пое инициативата в свои ръце. Светкавично грабна един въртящ се стол и го запрати срещу мястото в обшивката, където плексигласът беше напукан като паяжина. Облегалката се вряза в порьозния материал, откъсвайки парчета от него и образувайки малка дупка. Мат издърпа стола назад и отново го заблъска, докато направи отвор, достатъчно голям, за да изскочат през него.
В този момент Лемар отново заблъска с върха на опашката си по мястото на пробива.
— Трябва да изчакаме животното да се извърне на другата страна — извика Мат на спътницата си. — Тогава скачаш първа и веднага плуваш към лодките. Ще те последвам при първа възможност!
Аруула кимна. Напрегнато изчака Лемар да започне да блъска другата страна на кълбото, тогава направи обтегнат прескок през дупката, гмурна се във водовъртежа и с бързи махове заплува кроул, за да се отдалечи от опасната зона. Когато показа главата си от вълните, Лемар се опита да я удари, но тя вече беше доста далеч.
— Кажи на Фрадак, че имам нужда от въже! — извика Мат подир нея. — Ще го завържа тук вътре, тогава ще можем да изтеглим животното към брега!
Аруула гневно изгледа спътника си. Ако знаеше, че той има намерение да остава още в купола, никога не би тръгнала. Отначало реши да настоява Мат да я последва, после обаче само кимна. Нямаше време за спорове.
С пъргави движения се бореше срещу вълните и доплува до голямата лодка, в която се намираше Фрадак. Когато стигна на разстояние, от което можеха да я чуят, предаде новините от Мат.