Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
При втория тур Мат намери миниподводница, чийто плексигласов купол някога се беше пръснал. На бледата светлина на станцията той се провря през тесния отвор, чиито краища бяха с назъбени парченца пластмаса. Мат рязко се издърпа над седалките на двуместната лодка, за да стигне до въздушния шлюз. За негова беда установи, че няма приспособление за ръчно отваряне. За да се отключи вратата, му бяха необходими магнитна карта и цифров код, който трябваше да се зададе на клавиатура с девет бутона.
Познаваше такива механизми от сферата на сигурността във ВВС. Затова му беше ясно още, че ще бъде невъзможно да отвори шлюза с примитивните си средства.
Но някъде трябваше да има и авариен изход, който се отваря ръчно, беше сигурен в това. В такава станция винаги се вземаха мерки за в случай, че енергозахранването откаже да работи.
След като Мат отново си пое въздух в камбаната, обгледа долната страна на корозиралите метални трегери. След няколко метра откри кръгъл люк, който можеше да се отваря с ръчно колело. Стисна металния пръстен и опря здраво крака в долната част на станцията. Така имаше достатъчно солидна опора, за да завърти колелото наляво.
Но колкото и да дърпаше, скритият зад колелото механизъм не се помръдна нито на милиметър. Вероятно беше напълно ръждясал.
В гнева си Мат вече щеше да удари стената на станцията, когато до него се появи Аруула. Беше наблюдавала как спътникът й напразно дърпа ръчното колело, затова се залови и тя.
С обединени усилия опитаха още веднъж. Мат видя как мускулите на варварката се напрегнаха, докато дърпаше в същата посока.
В продължение на няколко секунди ръчното колело упорито стоеше на мястото си, после във вътрешността на изходния люк се чу скърцане. Веднага след това металният пръстен се заотвърта по-леко, докато кръглият люк падна към тях, обгърнат от облак ръждиви частици.
Макар че постепенно въздухът започна да не му достига, Мат се гмурна в намиращия се зад люка проход. Внимателно мина опипом по протежение на една тъмна тръба, докато се натъкна на друг шлюз. Бързо посегна към монтираното там ръчно колело, което можеше да се върти изненадващо леко. Очевидно във вътрешността на станцията имаше незначителни повреди.
Мат се обърна в тръбата със свити крака и се оттласна срещу затворения люк, за да се изстреля обратно към изхода. Аруула вече го чакаше нетърпеливо. Заедно се върнаха във водолазния звънец и жадно си поеха въздух.
— Намерих път! — каза Мат със задъхване. — Но трябва да затворим външния люк, преди да отворим вътрешния, инак водата ще нахлуе.
Аруула кимна.
— Ще се моля на Макгайвър работата да стане.
Мат беше принуден да се ухили. Откакто Аруула случайно чу от устата му името на великолепния герой от сериала, сметна го за някакъв бог. Мат не я разубеждаваше във вярата й. В този свят бездруго имаше толкова много богове, така че още един повече нямаше да бие на очи. А всъщност Мат би могъл добре да използва нещичко от богатството от идеи на Макгайвър.
— Ах да, още нещо — добави той. — Важно е да изпуснеш всичкия въздух от дробовете си, преди отново да вдишаш в станцията. Налягането вътре е по-различно, отколкото тук в звънеца.
— Разбрано — отвърна Аруула. — Във водата да издишам, в станцията отново да вдишам, така ли?
— Правилно. Хайде! — даде командата Мат, пое си дълбоко въздух и отново се гмурна. Аруула го следваше плътно по петите.
След няколко движения стигнаха до отворения външен люк. Матю пусна Аруула да мине, после и той влезе в тръбата, хвана люка и го притегли към себе си. Въпреки тъмнината, която внезапно ги обгърна, с обиграни завъртания затвори шлюза с вътрешното ръчно колело.
Когато мина покрай спътницата си, Мат усети, че е започнала да трепери. Сигурно се чувстваше като попаднала в смъртоносен капан. Но доверието й в него беше по-силно от страха.
Мат отвори вътрешния шлюз. Същевременно с гъргорещ звук издуха сгъстения въздух от дробовете си и наблюдаваше как Аруула направи същото като него. Без тази мярка алвеолите им вероятно биха пострадали от промененото налягане в станцията.
При принудително изплаване — при прилагане на същата техника на дишане — човек не биваше да се изкачва на повече от седемнайсет метра в минута, затова Мат си даде малко време, преди да вдигне люка на шлюза.
Със задъхване изплува от тръбата и пое свеж въздух в дробовете си. Доколкото застоялият въздух в станцията би могъл да се нарече „свеж“. Но все пак тук можеше да се диша. И човек не биваше да си мисли, че въздухът е бил отровен от отделящите се вредни вещества.