Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Мат се изтегли нагоре и се озърна в натъпканото с всякакви материали помещение. Очевидно се намираха в някакъв склад. После помогна на Аруула да излезе от тръбата.
Заедно се изкачиха по алуминиевата стълба, която водеше към горната част със струпаните куполи от синтетичен материал, наредени на три нива, подобно на топките във фунийка за сладолед.
Тези сглобени един за друг елементи явно представляваха работните помещения на базата, докато на долния етаж бяха стаите за персонала.
Мат мина бързо през различните помещения, за да си създаде набързо някаква представа. Никъде не можеше да се открие указание, че станцията е била обитавана, макар че спалните помещения бяха подредени с лични вещи. На вътрешната врата на един метален шкаф имаше дори сгъваем плакат на „Плейбой“ с Мис юни 2011 г. — нямаше съмнение, тази подводна база беше от „доброто старо време“ на Мат.
При вида на голата брюнетка Аруула изфуча презрително, преди с изпъчени гърди да последва Мат в горното ниво.
В най-горната сфера Мат намери най-сетне командната централа на станцията… и два мумифицирани трупа, отпуснати във въртящи се кресла с форма на мидена черупка. Според идентификационните карти върху престилките им мъртвите бяха професор Ернст Шеслер и доктор Маркус Хенке. Отпечатаните на картите идентификационни номера имаха в средната си част датата на раждане на съответните лица, неща, с които Мат беше свикнал при военните. От тях успя да разбере, че Шеслер е роден през 1964 г., а Хенке — през 1976 г. Значи двамата мъже сигурно са мъртви вече от столетия, макар че телата им бяха удивително добре запазени. Вероятно стерилната въздушна среда на станцията беше допринесла за съвсем бавния процес на разлагане. По същата причина беше леко пострадала и включената на функция „готовност“ техника.
Мат не успя да открие никакви външни наранявания у мъжете. Вероятно бяха починали от естествена смърт.
След като някак си изтърпя вида на труповете, зае се с командните системи на станцията. Командната централа беше на техническо равнище, което Мат познаваше от времето на „Кристъфър-Флойд“. Така че за него не беше трудно да разчита различните, надписани на немски и френски индикации на измерителните и регулиращи уреди. След кратка проверка на системите знаеше, че станцията е снабдена с автономен водороден реактор, който е в състояние и след векове да осигурява енергия и въздух.
И така Мат и Аруула имаха повече от достатъчно време да се огледат на спокойствие.
Мат се зае напрегнато с един компютърен терминал. Тъй като разпознаването на езика не беше настроено на неговия глас, намери ръчен достъп до данните на учените, за да открие какво търсеше тази цивилна станция на дъното на Лак Леман.
Ако някога е имало предпазни бариери, които да предотвратяват нелегитимен достъп до информацията, били са изключени от Хенке и Шеслер. След като Мат кликна на една иконка с надпис Подводна изследователска лаборатория САНДОР II, се появи подробно описание на станцията.
Докато Аруула търсеше потребни вещи, които можеха да вземат със себе си на повърхността, Мат забрави за всичко около себе си. През следващите минути се потопи в информация от миналото, която му се представяше на монитора. Странно беше чувството след повече от три месеца в тази варварска земя най-после да погледнеш отново в компютърен екран и да използваш клавиатура.
Нещо като носталгия. Носталгия по едно друго време…
Според онова, което Матю Дракс успя да научи от текстовете при бързото им прехвърляне, подводната база е била изградена през 2008 г. от швейцарския химически концерн САНДОР, за да провежда генни експерименти при условията на пълна изолация. Наред с многото други проекти ставало въпрос и за получаването на амфибийни форми на живот, които биха могли да бъдат помощници в заселването на океаните, както и средства за удължаването на живота и възстановяването на клетките. По принцип — цялата палитра от изследвания, които са били заклеймени на Международната конференция по етика през 2005 г.
Сандор кемикалс очевидно са изхождали от това, че правните ограничения в тази област отново ще бъдат снети в обозримо бъдеще, затова са решили предварително да си осигурят научен скок. Но преди инвестициите им да успеят да се изплатят, попречила им катастрофата с кометата.