Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Дори беснеещият Лемар не можеше да попречи заедно с капана си да се отправи на път и да бъде изтеглен до залива на Урлок.
Хората на брега изпаднаха в ликуване, когато видяха каква плячка теглят със себе си завръщащите се. Мъжете, жените и децата, които видяха безпомощността на гущера, вече се чувстваха победители, на които оставаше само да смъкнат плочестата броня и да си я разделят помежду си.
Но когато сферата от станцията стигна плитката вода, стана ясно, че Лемар далеч не е свършен! Щом влечугото усети здрава почва под краката си, опря се здраво във влажното дъно и метна тялото си назад.
Силен тласък премина през влекача, но калените в плаване рибари балансираха с крака клатушканията. Дори когато въжето между мачтата и сферата се опъна толкова силно, че носът на лодката се вдигна от водата, повечето от тях останаха прави.
Преди обаче лодката да се преобърне, претовареното въже се скъса със силен пукот.
Освободена от товара си, платноходката се плъзна с шум към брега, докато килът й се заби в дъното и окончателно преустанови пътуването.
Матю и Аруула скочиха на брега. Ако Мат се беше опасявал, че мераклиите за зрелища ще го ударят на бяг при първите признаци на опасност, видя се приятно изненадан. Междувременно, изглежда, се беше наложило всеобщото разбиране, че Лемар е само едно кръвожадно животно, а не зло божество. Навсякъде хората вдигнаха харпуните си и нададоха боен вик, който по-скоро трябваше да им вдъхне кураж на тях, отколкото да уплаши влечугото.
— Целете се в корема му, там е раним! — изрева Мат на стоящите наоколо хора.
В следващия момент десетки харпуни бяха запратени в беснеещото животно. Повечето отскачаха от бронята на влечугото, но някои се забиха толкова дълбоко в корема му, че животът на звяра изтичаше на червени потоци.
Мат не можеше да повярва на очите си, когато между мятащите харпуни хора видя и вожда Рарок. Двамата мъже си хвърлиха само по един бърз поглед, преди Мат да изтича до гигантския арбалет. Въпреки това в този бърз поглед бяха скрити много повече неща, които не можеха да бъдат обяснени с хиляди думи. Разногласията между тях бяха погребани — сега стояха на една и съща страна, независимо какъв щеше да бъде изходът.
В този момент Лемар с чудовищната си сила успя да вдигне купола и да го стовари обратно на брега. Нестабилната пластмаса се пръсна със силен трясък.
Лемар отново се изправи с ръмжене — най-сетне беше свободен!
Ала беше смазан. Почти десетина харпуна вече бяха забити в обляното му в кръв тяло. Това даде кураж на Ослонг и на неколцина отчаяни смелчаци да изтичат до водата, за да атакуват Лемар от непосредствена близост. По дългите им сплетени коси можеше да се разбере, че всичките принадлежаха към най-тесния приятелски кръг на Фрадак. Мат не се учуди, когато между нападателите видя и кафявия перчем на Анака.
— Трябва ми факла! — изрева той на стоящите наоколо, докато други мъже заемаха позиция с гигантския арбалет. С мерника Мат следеше как Лемар, заслепен от ярост, бясно се изправи, за да нападне атакуващите го хора.
Мат се прицели в светлия корем на звяра. Но въпреки че харпунът беше готов да се забие в гърдите на чудовището, пилотът още се бавеше.
— Къде е огънят? — извика той нетърпеливо.
Тогава се приближи Мокас със запалена факла.
— Нека Вудан да направлява ръката ти! — изрече жрецът, ясен знак, че е зачеркнал Лемар от своя списък на божествата. Матю Дракс пое факлата и с нея запали късия фитил, който стърчеше над дървената дръжка на харпуна.
Имаше само секунди до избухването на взривния заряд, закрепен на огромната стрела.
Пристъпи до спусъка. Тетивата отскочи и запрати харпуна във въздуха — точно в момента, когато Лемар се спусна напред, за да нападне приятелите на Фрадак.
— Проклета…! — изплъзна се от устата на Мат, но остатъкът от проклятието замря в гърлото му, когато видя, че харпунът, макар и да не улучи корема на чудовището, влетя в отворената му паст.
От болка Лемар се изправи на задните си крака и с въртеливи движения на главата си се опитваше да се освободи от здраво забития харпун. Но преди да успее да го направи, се разнесе приглушена експлозия.