Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Каква беля, но също така и…
Когато във връзка с това Мат отново си помисли за гигантския гущер, провежданите тук генни изследвания му се показаха в съвсем друга светлина. Вероятно по времето на хаоса, който е царял след сблъсъка с кометата, някои от новосъздадените видове са избягали в откритите води на езерото. Дали по някое време от тези „опитни зайчета“ не се е развил и Лемар? Дали неколковековното вече съществуване на влечугото не се дължи евентуално на способността му за възстановяване на клетките?
Мат тихичко изруга, когато му стана ясно какви последици е можело да има всичко това. Ако този звяр наистина разполагаше с регенеративен организъм, за съвсем кратко време щеше да се възстанови от нараняванията си. С това Лемар ставаше още по-опасен от преди, защото занапред щеше да напада хората още по-безогледно и брутално, фактически той беше един мрачен бог — безсмъртен и безпощаден…
Мат потърси в корабния дневник на станцията. Искаше да узнае как се е отразила голямата катастрофа на живеещите тук учени. След няколко кликвания с мишката хвърли бърз поглед на записките от 2012 г.
Както вече предполагаше, действително е имало нахлуване на вода в долните лаборатории, когато станцията била разтърсена от земетресение. Макар че автоматичните херметизиращи системи функционирали безупречно, третият учен, някой си доктор Кастнер, се удавил в наводнения купол.
Шеслер и Хенке погребали колегата си в езерото. Тъй като контактът с техния концерн бил прекъснат, след изчакване от две седмици се отправили с миниподводницата си към брега на езерото. Като разбрали истинските мащаби на катастрофата, решили отново да се оттеглят в подводната база.
Самотата и привършващите се хранителни припаси обаче скоро отнели куража им за живот, така че през януари 2013 г. се самоубили с отровна инжекция. Настроили животоподдържащите системи на автоматичен режим, за да дадат възможност на по-късни посетители отново да поемат експлоатацията на станцията.
Мат поклати глава, когато стигна до последните бележки. Що за лудост! Двама учени с интелигентност над средната са имали оптималните предпоставки за оцеляване след катастрофата и не са ги използвали за нещо по-добро от това доброволно да се разделят с живота си.
Но вместо да мъдрува повече над някакви пропуснати възможности, Мат предпочете да извика в компютъра още факти за сблъсъка с „Кристъфър-Флойд“. Но преди да може да се обърне към новите данни, предупредителният вик на Аруула го откъсна от екрана.
— Езерният демон идва! — извика тя възбудено. — Ясно чувствам гнева му!
Мат се втурна към един от панорамните люкове и наистина след секунди търсене видя тъмна сянка да се плъзга във водата. Носеше се точно срещу водолазния звънец.
След миг Лемар блъсна водолазния уред с такава сила, че той се олюля.
Не личеше влечугото нито да е с тежки рани, нито да е изтощено. След резкия сблъсък то само разтърси глава и започна нова атака, този път малко по-високо. Лемар отвори пастта си към поддържащото въже и с бърза захапка го преряза. Подчинявайки се на закона за гравитацията, камбаната се понесе към дъното. Стовари се с глух удар върху езерното дъно и една трета от нея се скри в тинята, само на няколко метра от станцията.
— Вудан, помогни — каза задъхано Аруула. — Сега как ще се върнем пак горе?
— С двайсет метра ще се справим и без дишане — успокои я Мат, преди да допълни: — Не и в случай че във водата кръстосва побесняло чудовище.
След като Лемар разруши чуждия обект, който беше нахълтал в територията му, отново се концентрира върху процесите на повърхността. Преди Мат да си отдъхне от ужаса, Лемар се изстреля право нагоре към поклащащите се там рибарски лодки.
— По дяволите — изруга той, — Фрадак и другите са в опасност! Трябва да направим нещо!
Докато отчаяно търсеше някаква възможност да използва станцията, за да отклони влечугото, Лемар атакува първата лодка. Аруула беше принудена безсилно да наблюдава как една малка платноходка се преобърна при щурма на звяра. Когато екипажът беше запратен във водата, Лемар със студена пресметливост доказа, че си е взел поука от последното си поражение. Посягаше да докопа рибарите само под водната повърхност.