Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
След секунди червени облаци затъмниха бистрата вода. Откъснати ръце и крака се носеха към дълбините и минаваха около станцията. Призрачната тишина, в която се разиграваше борбата пред очите на Аруула, действаше още по-зле на нервите й, сякаш чуваше виковете на осакатените.
Когато екипажите на останалите лодки разбраха, че вече не могат да помогнат на приятелите си в преобърнатата ладия, не се забавиха да пуснат в действие взривните заряди. Малко след това проехтяха две приглушени експлозии, които запратиха Лемар в дълбините.
Гущерът се отдръпна още повече. Очевидно беше станал по-предпазлив и не искаше да поеме по-нататъшен риск. Лемар щеше да изчака известно време и тогава щеше да нападне отново.
Мат междувременно се натъкна на контролната система за външните прожектори, които активира с помощта на дисплея на екрана. Докато показалецът му се плъзгаше по монитора, навън пламнаха няколко осветителни тела, които обгърнаха петдесет метра от езерото в огледална светлина.
— Може би така ще успеем да примамим животното да се махне от другите — надяваше се Мат, насочвайки управляемите прожектори нагоре.
Опитът му да отклони звяра успя по-добре, отколкото се бе надявал. Прекалено добре, защото, объркан от светлината, Лемар се изви вихрено и се изстреля за таранен удар направо надолу към тях!
Матю рязко изключи светлините, но беше вече късно. Заслепеното чудовище с грохот се стовари в една пластмасова сфера от второто ниво. Сблъсъкът беше толкова мощен, че цялата станция се разтърси и Аруула падна. Мат успя в последния момент да се задържи за креслото на професора. Но когато Лемар започна да шиба по базата с покритата си с броня опашка, и той беше съборен на пода от вибрациите.
В пристъп на ярост влечугото все по-бясно блъскаше по сферите. Може би дори надушваше, че враговете му са вътре в тях. След почти десетина удара станалият вече чуплив материал поддаде на едно място. Светъл отломък се понесе нагоре от второ ниво към Мат и Аруула, последван от силен шум, когато водата нахлу през отвора.
„Внимание! — прозвуча женски компютърен глас. — Пробив на стена в ниво II! Задействана е автоматичната херметизация!“
Преди Мат да успее да се надигне от пода, един масивен плексигласов диск се плъзна между стените и затвори прехода, който свързваше тази сфера със съседната. Същото се повтори с всички шлюзове в станцията.
Едва сега на Мат му стана напълно ясен принципът на сферичните елементи. В случай на авария като този всичките работни зони се отделяха напълно една от друга. Тогава повреденият компонент можеше да се замени с нов купол, естествено, само при условие, че съществуваше концерн, който да възложи поръчката за ремонта. Засега подобно запитване не би имало късмет…
Лемар в никакъв случай не се задоволи с първоначалния си успех, а с бясно заслепление продължаваше да блъска в станцията. Станалата чуплива пластмаса, устояла с векове на равномерното водно налягане, при постоянното насилие в една точка се оказа твърде поражаема. В разстояние на няколко минути се пръснаха две други сфери.
„Внимание! — прозвуча отново компютърният глас. — Повреда четирийсет процента! Подготвя се отделяне!“
— Коя е тази жена — осведоми се объркана Аруула — и какво иска от нас?
— Мисля, че иска да ни помогне — успокои Мат спътницата си, макар че и на него положението му се виждаше страшно.
В станцията прокънтяха още удари.
„Повреда шейсет процента! Отделянето задействано!“
Внезапно се чу силно съскане, сякаш някъде бяха отворени тръби под налягане. Веднага след това отделните куполни елементи, сякаш движени от призрачна ръка, се изолираха. В синхрон с това вътрешното осветление се превключи на аварийно захранване. Светлината избледня до степен на някакво червеникаво тлеене.
Онези сфери, които вече бяха наводнени, се сгромолясваха върху металните трегери и потъваха в тинестото дъно на езерото, докато здравите — поради съдържащия се в тях въздух — автоматично се понасяха нагоре. Най-горната сфера с Мат и Аруула се издигна първа, последвана от две от по-долните нива, които също бяха останали все още незасегнати.
Едва бяха изминали няколко метра, когато Лемар се нахвърли и блъсна с муцуната си най-долната сфера. На мястото на удара веднага се образуваха пукнатини, които под напора на водното налягане се разшириха и накрая се пръснаха. След секунди куполът беше направо смачкан от нахлулата вода.