Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Великанът махна с ръка в знак, че е разбрал. После погледна отчаяно към прозрачното кълбо и към беснеещия звяр. Дупката, през която беше избягала варварката, се намираше на обратната страна. Докато поемеха курс натам, сферата щеше да е отдавна разбита.
Фрадак не биваше да губи никакво време, затова закрепи едно дълго въже за мачтата, завърза свободния край на харпуна си и се засили. Ако имаше късмет, харпунът щеше да пробие непознатия материал.
В същото време Мат стоеше до хълбоци във водата, която нахлуваше през различните пробойни и караше прозрачното кълбо да потъва все повече. Държейки се здраво, наблюдаваше как изтеглиха Аруула на борда на една от платноходките. Поне тя беше в безопасност.
Водата в сферата беше оцветена в червеникаво. Долната страна на заклещената паст на Лемар беше разкъсана и кървеше, но злите пламъчета в очите му показваха, че той далеч не е довършен.
Фрадак на няколко пъти размаха харпуна напред-назад, преди да направи решителното мятане. Дръжката с фучене се стрелна във въздуха и дръпна мокрото въже със себе си. Тежкият железен връх преждевременно се наклони и изглеждаше, като че ли ще пропусне целта. Но тогава със звън проби сферата и изчезна във вътрешността й.
Дървената дръжка се плъзна непосредствено до краката на Мат.
Той бързо освободи въжето, за да го завърже здраво за една напречна греда. После, с ръце напред и с изпънато тяло като при скок с главата надолу, се метна през отвора.
При гмуркането студената вода го блъсна като юмручен удар в лицето. Плуваше бързо, за да се отдалечи колкото е възможно повече от сферата. Тогава изплува… и стана свидетел на ужасна съдба.
Беснеещ от гняв, че жертвата му се е изплъзнала, Лемар още веднъж удвои усилията си, за да се освободи от сферата, при което я повдигна с мощния си череп високо над водната повърхност и отново я остави да падне настрани.
Въжето светкавично се опъна, завъртя лодката… и с мощен тласък запрати Фрадак зад борда! Преобръщайки се няколко пъти, рибарят се стовари в езерото.
През разбушуваната вода Мат успя да долови само една неясна картина как Фрадак отчаяно се опитваше да избяга, ала сега се намираше в периметъра на покритата с броня опашка на влечугото.
Тъмна сянка разсече въздуха над него. За момент изглеждаше, като че ли рибарят с едно последно усилие ще успее да се метне настрани. Тогава върхът на опашката мина точно през средата на Фрадак.
Кървав червен облак милостиво обви двете половини на тялото, които бавно потънаха в дълбините.
Мат потисна порива си да нададе силен гневен вик, защото имаше нужда от всичкия си въздух, за да избяга от чудовището. Изплува отново едва след като го деляха десет метра от купола на станцията, който отново се разтърси от ударите на звяра. Оглушителният трясък, който се получаваше при това, беше надвикан само от писъка, който дойде от една платноходка. Беше гласът на Анака.
Докато плуваше, в жилите на Мат пулсираше неудържим гняв.
Искаше да отмъсти! Мъст за Фрадак и за всички безсмислено загинали през миналите дни, но също и за стотиците ритуални жертви, загубили живота си през последните десетилетия. Всички те бяха станали жертва на кръвожадността на едно чудовище, чието противоестествено съществуване се дължеше само на изследванията в подводната база. Лемар беше продукт на генното инженерство, на което днешните хора не можеха да противопоставят нищо. И беше дълг на Мат, като наследник на онази епоха, да унищожи това същество заради тях.
Последните метри до платноходката се стопиха, когато Мат се хвърли срещу вълните с нови сили. Щом стигна до лодката, веднага към него се протегнаха няколко ръце, за да го качат горе. Погледът му попадна на Анака, която плачеше в обятията на Аруула.
Варварката и неколцина рибари хвърлиха въпросителен поглед към Мат, сякаш не се осмеляваха открито да попитат за съдбата на Фрадак. Като че ли щяха окончателно да унищожат шансовете му, ако се уверяха в истината. Мат само поклати тъжно глава, преди да даде заповед за отплаване.
Рибарите обърнаха платната към вятъра и поеха румпела на корабното кормило. През последните години всеки от тях беше загубил някой любим човек и макар всички да съчувстваха на Анака, никой не искаше да пропусне шанса да сложи край на терора на Лемар.
След кратко плаване закрепеното за мачтата въже се вдигна от водата. Когато то се изпъна със скърцане, лодката изведнъж доби вид на здраво закована, но след няколко секунди на боязливо изчакване издутите от вятъра платна преодоляха допълнителната тежест.